Борис Джонсон - Факторът Чърчил

Когато бях малко момче, никой нямаше и капка съмнение по този въпрос: Чърчил беше — ни повече, ни по-малко — най-великият държавник, който Британия е раждала в историята си. Още от детските си години имах доста ясна представа какво е постигнал — че е превел моята страна по тежкия път до победата, изправен срещу превратностите на съдбата и може би най-отвратителния тираничен режим, който светът е преживявал.

Познавах много от подвизите му. Двамата с брат ми Лео четяхме и препрочитахме биографичната книга Живот в снимки от Мартин Гилбърт толкова често, че бяхме научили наизуст надписите под фотографиите.

Знаех, че е бил блестящ оратор, а баща ми (сигурно като бащите на мнозина други от моето поколение) често ни повтаряше наизуст някои от най-прочутите му изказвания. Знаех също — още в онези години — че изкуството на риториката постепенно си отива. Знаех, че е бил забавен, дързък до непочтителност и "политически некоректен" даже по тогавашните, далеч по-либерални, стандарти.

По време на вечеря татко обичаше да ни разказва апокрифни анекдоти. Например как Чърчил бил в тоалетната и в същото време го информирали, че Lord Privy Seal [1] Висша държавна длъжност, "Пазител на малкия кралски печат". — Б. пр. желае да го види, а той отвърнал, че е sealed in the privy [2] "Не може да мръдне от тоалетната", непреводима игра на думи. — Б. пр. , и т. н.

Знаехме също, че когато социалистическата депутатка Беси Брадок му заявила, че е пиян, той с изумителна прямота, отвърнал, че тя пък е грозна, но той поне на следващата сутрин ще изтрезнее.

Ако правилно си спомням, така научихме и историята за министъра от Консервативната партия и гвардееца. Сигурно сте я чували, но ще ми простите. Съвсем наскоро имах удоволствието да се насладя и на "каноничната версия" — лично от сър Никълъс Соумс, внук на главния герой, докато двамата обядвахме в "Савой".

Макар да съм сигурен, че Соумс, който е брилянтен сладкодумец, няма как да не е поукрасил нещата, историята все пак звучи много истинска и ни казва много за основната тема в тази книга: неповторимия дух на Чърчил.

Ето и разказът на Соумс:

"Един от министрите консерватори беше малко нещо мека китка, ако ме разбираш какво имам предвид — казва Соумс на такъв висок глас, че почти всички в ресторанта започват да обръщат глави, — макар че беше добър приятел на дядо ми. Горкия непрекъснато го хващаха "в крачка", но в онези дни, разбира се, журналистите не се вряха навсякъде и всичко оставаше скрито-покрито. Един ден обаче късметът съвсем му изневерил — хванали го да се забавлява с някакъв гвардеец на пейка в Хайд Парк в три през нощта, и то не кога да е, а през февруари. Това било незабавно докладвано пред председателя на парламентарната група, който пък се обадил на Джок Колвил, личния секретар на дядо ми.

— Джок — рекъл парламентаристът, — боя се, че имам много неприятни новини за еди-кого си. Пак обичайният проблем, но този път журналистите са го спипали и няма как да се покрие скандалът.

— Леле-мале — отвърнал Колвил. — Май ще се наложи лично да съобщя на министър-председателя.

— И аз така мисля.

И така, шефът на парламентарната група потегля за Чартуел (графство Кент) и влиза в кабинета на дядо ми, където той работел до старомодното си бюро.

— С какво мога да помогна? — обърнал се и попитал домакинът.

След което му била представена цялата злощастна хронология.

— Няма как да го оставим на поста — завършил притесненият гостенин.

Последвала дълга пауза, докато Чърчил замислено пушел пурата си. После рекъл:

— Дали ви чух правилно, че еди-кого си го били хванали с някакъв гвардеец?

— Да, господин премиер.

— В Хайд Парк?

— Да, господин премиер.

— На пейка?

— Точно, господин премиер.

— И то в три през нощта?

— Съвсем правилно, сър.

— В този студ! Божичко, човече, как да не се гордееш, че си британец!"

Знаех, че като млад е бил невероятен смелчага, че е видял немалко кръвопролития със собствените си очи, че по него са стреляли врагове на четири различни континента, че е бил сред първите хора, дръзнали да се качат на самолет. Също тъй знаех, че в престижното частно училище "Хароу" не блеснал с бог знае какви умения, че бил висок само метър и седемдесет, с тесен гръден кош и че сам успял да пребори заекването, депресията и безобразния си баща, за да влезе в историята като най-великия англичанин.