Борис Джонсон - Факторът Чърчил

Наистина трябва да признаем здравите нерви на Халифакс изобщо да предложи на Чърчил такъв начин на действие. Да възнаградиш агресията, като влезеш в преговори? Да предадеш британски територии на някакъв смехотворен тиранин с обратна захапка като Мусолини?

Чърчил отново повтаря своите доводи "против". Французите се опитват да ни "пуснат по пързалката" към преговори с Хитлер и капитулация. Ще бъдем в много по-силна позиция, твърди той, когато германците се опитат да ни завладеят и се провалят.

Но Халифакс не се отказва: бихме получили по-добри условия сега, преди Франция да е излязла от войната, преди Луфтвафе да връхлетят и да унищожат самолетостроителните заводи.

От днешна гледна точка на човек му се свива сърцето, като чете пораженческите думи на горкия Халифакс, но трябва да проявим разбиране и да простим грешните му схващания. И без това той става обект на огромна кампания, очернила образа му, още от излизането през юли 1940 г. на книгата Guilty Men [8] "Виновните" — Б. пр. — острата филипика на Майкъл Фут срещу привържениците на мира с Хитлер по време на войната.

Халифакс прави едно посещение при Хитлер през 1937 г. — и макар в един момент (изключително остроумно) да обърква фюрера с лакей на служба в канцлерството, наистина трябва да признаем доста срамната фамилиарност на отношенията му с Гьоринг. Двамата споделят увлечението по лова на лисици, а Гьоринг дори свойски (някак отблъскващо свойски!) го нарича Халалифакс, защото "халали" е традиционен ловджийски вик в Германия. Но все пак е глупаво да мислим за него като за някакъв апологет на нацистка Германия или петоколонник, действащ в британския кабинет. Халифакс посвоему е патриот не по-малко от самия Чърчил.

Той е мислил, че съзира начин да се защити Британия, да се предпази империята и да се спасят човешки животи — и съвсем не е бил единствен! Британската управляваща класа буквално гъмжи от "умиротворители" и пронацисти. И не говорим единствено за прословутите сестри Митфорд или последователите на домораслия британски кандидат за титлата дуче — фашисткия водач сър Осуалд Мозли.

През 1936 г. лейди Нели Сесил отбелязва, че почти всичките й роднини "изпитват топли чувства към нацистите" — и причината за това е много проста. През 30-те години средностатистическото богаташко конте се страхува много повече от болшевизма и от стряскащата идеология на комунистите за преразпределяне на благата, отколкото от някакъв си Хитлер. Напротив, във фашизма съзират здрава опора срещу червените. И в тези си схващания имат политическа подкрепа на много високо ниво.

Дейвид Лойд Джордж се връща от посещението си в Германия толкова силно впечатлен от фюрера, че даже го сравнява с Джордж Вашингтон. Хитлер бил "роден за лидер", обявява заблуденият бивш британски министър-председател. Даже изказва пожеланието Британия също да има "човек с неговите превъзходни качества, който да е начело на страната ни днес". И тези думи излизат от устата на героя от Първата световна война! На мъжа, който е бил начело на Британия при победата й над кайзера!

А сега беловласият уелсец, истинско чудо в политиката, се оказва пленен от фалшивия чар на Хитлер. Бившият наставник на Чърчил в политиката се превръща в отявлен пораженец. До съвсем неотдавна вестниците шумно са му пригласяли. Дейли Мейл от години води кампания в подкрепа на това да се даде "свобода на действие" на Хитлер в Източна Европа, за да се смачкат болшевиките. "Ако Хитлер го нямаше — пише Мейл, — може би цяла Западна Европа щеше днес да търси под дърво и камък такъв герой."

В Таймс пък са дотолкова пристрастни към т. нар. "политика на отстъпки" ( appeasement ), че редакторът му, Джефри Доусън, описва как четял всички статии до последната буква, за да заличи всичко, което би могло да засегне германците. Вестникарският магнат Бийвърбрук дори уволнява самия Чърчил и спира редовната му рубрика в Ивнинг Стандарт заради това, че бил прекалено груб към нацистите. Уважавани представители на либералното мнение — театрали като Джон Гилгуд, Сибил Торндайк, Дж. Б. Шоу — всички настойчиво лобират правителството поне "да обмисли" провеждането на преговори.

Разбира се, настроенията са се променили през последната една година, антигерманските настроения — и тук няма изненада — са се втвърдили и са вече много по-широко разпространени. Опитваме се само да посочим, смекчавайки така вината на Халифакс, че търсейки мир, той има подкрепата на много британци, и то на всички нива в обществото. И в този тон споровете между Халифакс и премиера продължават до този решителен час.