Робърт Лъдлъм - Факторът на Хадес

10 октомври, петък, 19:45 ч.

Бостън, щата Масачузетс

Дъблин се тътреше сред забързаните тълпи по главната улица, стиснал в треперещата си ръка еднодоларова банкнота. Имаше уверения вид на човек, който прекрасно знае накъде се е запътил. От време на време бездомникът се олюляваше и се хващаше за челото. Не след дълго той се спря за миг пред една евтина аптека, нашарена с реклами за намаления и отстъпки. Влезе и с разтреперана ръка подаде смачкания долар на продавача.

— Адвил. Аспиринът разяжда стомаха. Трябва ми адвил.

Продавачът сви устни при вида на небръснатото лице и окаяните дрипи, които явно някога са били спретната военна униформа. Присегна се към лавицата зад гърба си и избра най-малката разфасовка от лекарството…

— Ще трябва да намериш още три долара, за да си тръгнеш с това.

Дъблин пусна долара върху тезгяха и протегна ръка да сграбчи опаковката. Продавачът я отдръпна настрани.

— Чу ли ме, приятелче? Още три такива нещица.

— Имам само един долар… Главата ми ще се пръсне.

С изненадваща бързина той се протегна алчно към кутийката с адвил. Продавачът се опита да го спре, но бездомникът бе по-напорист. Борбата се пренесе над шишенцата с витамини, изложени като реклама. Едно от тях падна на пода и съдържанието му се разлетя във всички посоки.

— Остави го Еди! — извика от дъното аптекарят и се отправи към телефона. — Нека го вземе.

Докато шефът набираше номера, продавачът отстъпи назад.

Дъблин трескаво започна да разкъсва опаковката и изсипа нетърпеливо таблетките в шепата си. Отвори широко уста с намерение да погълне цялото съдържание наведнъж, ала се свлече на земята с разкривено от болка лице.

Само след няколко секунди пред входната врата спря патрулна кола. Аптекарят махна с ръка на полицаите да влязат. Посочи сгърчилия се на земята Марио и им се тросна:

— Разкарайте този вонящ боклук. Вижте какво направи с магазина ми! Искам да повдигна обвинение за нападение и грабеж.

Ченгетата извадиха палките си. Забелязаха незначителните повреди и разсипаните по пода витамини, но доловиха и миризмата на алкохол. По-младият побутна Дъблин по рамото и му каза:

— Хайде, Марио, да се поразходим.

Партньорът му подхвана нещастника от другата страна и понесоха несъпротивляващия се пияница към колата. Първият отвори вратата, а другият натисна Дъблин по врата, за да го напъха вътре. Марио изкрещя и отблъсна ръката от главата си.

— Дръж го, Мани! — извика по-младият полицай.

Мани се опита да го сграбчи, но Дъблин успя да се освободи. Полицаят замахна с палката и го удари. С ужасен вик жертвата се свлече на пода в безсъзнание. Двете ченгета се спогледаха.

— Не го ударих толкова силно — заоправдава се Мани.

По-младият се наведе, за да помогне на Дъблин да се изправи.

— Исусе, сякаш гори!

— Да го вкараме в колата.

Повдигнаха едва дишащия Марио и го настаниха на задната седалка в патрулката. Мани даде газ и виещата сирена проряза нощните улици на града. За броени минути бяха пред най-близката болница. Мани изскочи навън и се втурна в чакалнята, викайки за помощ. Партньорът му излезе и отвори задната врата. Когато лекарите и сестрите дотичаха с носилката, полицаят стоеше парализиран с поглед, вперен в подгизналата от кръв седалка.

Лекарят пое дълбоко въздух. Вмъкна се в патрулката, провери пулса, преслуша гърдите. Излезе навън и промълви:

— Мъртъв е.

— Не е възможно! — провикна се по-възрастното ченге.

— Почти не сме докосвали кучия син. Не могат да обвинят нас!

Тъй като беше замесена полицията, само четири часа по-късно тялото на бездомния Марио Дъблин лежеше върху масата за аутопсии в мазето на болницата.

Медицинският експерт тъкмо се канеше да направи първия разрез, когато двойните врати на залата се разтвориха с трясък.

— Уолтър, не го отваряй!

Доктор Уолтър Пекджик се обърна учудено:

— Какъв е проблемът, Анди?

— Може би никакъв — нервно отвърна доктор Андрю Уилкс, — но кръвта в колата ме плаши до смърт. Синдромът на острото респираторно увреждане не причинява кръвоизлив от устата. Такова кръвотечение съм виждал само веднъж, и то когато служих в Корпуса на мира в Африка. У този тип намерихме документ, че е ветеран. Може би е бил в Сомалия или някъде другаде из Африка.

Доктор Пекджик погледна отново мъртвеца, когото се готвеше да разреже. След това решително върна скалпела при другите инструменти.