Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Въпреки щастливия завършек лошата обратна връзка, която ми предостави този учител, можеше да нанесе сериозни поражения на подрастващия ми ум. Някое по-чувствително и поддаващо се на внушение или не толкова бунтарски настроено и с голям „инат“ дете би могло да бъде отучено веднъж завинаги от задаване на задълбочени и провокативни въпроси. Поради причини, на които ще се спра по-долу, лошата обратна връзка е една от най-яките бариери пред развитието на интелигентността. А отприщването на образния поток предлага най-ефективния път, който ми е известен, за коригиране и противодействие на пораженията, нанесени от лошата обратна връзка.

„Експертите“ са шаманите на нашето време. А „неекспертите“ биват настоятелно съветвани, че е по-добре да си „траят“ и да не се „излагат“, като изказват лични мнения. Но пък голяма част от великите открития във всяка една област от човешкото познание са направени от лаици. Такива като Айнщайн например — нисш служител в малко патентно бюро, който дръзва да се противопостави на професорите по физика. Или като Хайнрих. Шлиман — дребен предприемач за внос-износ на потребителски стоки, който успява да открие Троя при своите неподкрепени от никого археологически разкопки, и то след като експертите категорично са обявили, че такъв град никога не е съществувал, а е само една красива легенда.

Едва ли на някой от всепризнатите през 1831-а учени експерти изобщо би минало през ум (камо ли пък наистина да го осъществи) да направи любителския експеримент, с който Майкъл Фарадей се прочува през същата година. Воден само от някакво свое хрумване, звучащо едва ли не налудничаво за онова време, Фарадей решава да провери какво ли би станало, ако завърти малък меден диск между двата полюса на извит като конска подкова магнит. И сам бива потресен от изненада, когато тази негова „машинария“ започнала да генерира електричество.

„Това откритие е дръзко творение на гениален ум — отбелязва по-късно Айнщайн, — което дължим най-вече на факта, че Фарадей никога не е ходил на училище, а по такъв начин е успял да си запази редкия дар на свободната мисъл.“

В един или друг момент болшинството от нас са хранили повече от силно подозрение, че експертите грешат по отношение на някои техни фундаментални твърдения в областта на медицината, политиката, икономиката или която и да било друга област на знанието. И сме изпитвали здравословното и напълно естествено желание да започнем да освиркваме „светилата“ откъм нашите евтини места на третия балкон в театъра на живота. В действителност американската република се гради именно върху „принципа на третия балкон“. Според американската конституция обикновените граждани са най-справедливите съдници кое е най-добро за обществото, а експертите — било то генерали, съдии или държавници — трябва да бъдат държани под око, посредством строго разделение на властите и с помощта на свободните и винаги будни средства за масово осведомяване. При все това обаче, голяма част от възпитанието и обучението ни — в детството, в училищата и университетите, на работните места цели да „избие“ от главите ни именно този „принцип на третия балкон“. Непрекъснато ни учат, наставляват и съветват да не се доверяваме на собствените си мнения, а да разчитаме изцяло на възгледите на експертите.

Изобщо не е случайност фактът, че най-великите гении на човечеството проявяват дълбоко незачитане спрямо общоприетото установено мнение. Смелостта да бъдеш различен е крайъгълен камък на високия интелект. Именно това е истинската поука от приказката на Андерсен за новите дрехи на царя. Двама хитреци „експерти“ казали на него и на подчинените му, че ако не виждат новите (всъщност несъществуващи) дрехи на царя, значи са глупаци и не заслужават да бъдат на постовете си. Но правейки се на умници, държавните първенци всъщност се оказали най-големите глупаци и станали за посмешище. Най-умно от всички било едно наивно малко момченце, което се доверявало на собствените си виждания и дръзнало да обяви на всеослушание, че царят е гол.

Веднъж един камион заседнал в тунела под някакъв надлез, защото се оказал прекалено висок, за да мине. Полицията и служителите от пътната помощ пристигнали и започнали да опитват какво ли не, за да го измъкнат, но всичките им усилия оставали напразни. Всеки от експертите излизал с някакво свое предложение как да освободят камиона. Първо разтоварили част от стоката, която пренасял. Но това само влошило положението, защото, освободен от товара си, камионът олекнал, кабината и каросерията му се издигнали още повече и той се вклинил още по-здраво в тунела. Опитвали да го поместят с лостове и клинове. Форсирали двигателя. Накратко, опитали абсолютно всички методи, които хората обикновено използват, за да освободят заседнали коли и превозни средства. Но нашият камион проявявал забележително упорство и само се вклинявал още по-яко и по-яко.