Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

„Приличаше на човешкия дух, обзет от крепка вяра, устояващ на всякакви бури — пише той в дневника си. — И макар на моменти да помръкваше, оставаше все така непоколебим… Дори водните пръски, способни сякаш да пометат и да отнесат всичко във вихъра на своята ярост, само вдъхваха нов живот на тази дъга и още по-голяма красота.“

Както отбелязва в своята книга „В окото на ума“ писателят Томас Уест, това, че именно този природен феномен привлича така неудържимо Фарадей, вероятно е нещо повече от просто съвпадение — устойчивостта и интензивността на дъгата сред бушуващия хаос над водопада напомня изключително много тайнствения начин, по който линиите на електромагнитните силови полета запазват формите си в „аморфния етър“.

Обзет от отчаяние поради неуспешните си опити да пресъздаде процеса на зараждане и протичане на научната мисъл на Фарадей, изследвайки неговите бележници, Уест отбелязва с горчивина, че почти всяка страница от тях е изпълнена с подобни, привидно безцелни, образи.

„Бележниците на Фарадей предизвикват дори раздразнение с безразборно нахвърляните в тях идеи, често преповтаряни, а после напълно забравяни“ — пише той. Въпреки всичките си старания ученият напразно търсел да открие поне някакво подобие на последователно научно разсъждение. Вместо това обаче непрекъснато се сблъсквал с „хаос от къде по-ясно изразени, къде напълно неразбираеми принципи, концепции, наблюдения и физически факти.“ Най-сетне Уест се видял принуден да признае своята безпомощност, като стигнал до заключението, че „ самата липса на последователност и стройна постройка на мисълта е повече от ясно свидетелство за начина на мислене на Фарадей /курсивът е на Уест/. Той е отлагал необходимостта от разбиране и просто е нахвърлял безразборно нахлуващите в главата му мисли. Не се е опитвал да вмества идеите си в никаква предварително установена работна рамка на взаимовръзки, а им е позволявал свободно да избликват от хаоса на собствените му видения.“

Фарадей е използвал една техника, която аз наричам „Преносима банка за памет“. Тя всъщност не е никак сложна. Купувате си малък бележник и го носите навсякъде със себе си, където и да сте, точно както са правели Айнщайн и Фарадей. Записвайте веднага всяка мисъл, която се породи в главата ви, независимо дали ви се струва смислена и достойна за отбелязване или не.

Тази техника е изключително ефективна, защото е приложение на Първия закон на поведенческата психология. Всеки път щом запишете някое свое възприятие или идея, с това укрепвате способностите си за наблюдателност и за творчество. А всеки път, когато не запишете някое свое хрумване, подсилвате поведението си на ненаблюдателност и неизява на творческата активност. Съвсем просто и ясно, нали?

Много скоро след като започнете да прилагате тази техника, ще забележите рязко нарастване на броя и подобряване на качеството на творческите ви хрумвания. В действителност компулсивното записване — тоест, неудържимият стремеж да записвате всяка мярнала се в съзнанието ви мисъл — е сурова форма на отприщване на образния поток. Както и при него, тук също се образува примка за обратна връзка — между ума ви, който поражда идеи, и изявата на себесъзнанието ви, чрез записването в бележника.

Индусите имат специална дума за себесъзнанието. Наричат го „драшта“, често превеждано като „наблюдател“ или „свидетел“. Драшта е напълно обективен свидетел. Той гледа съвършено безпристрастно на света и дори ни позволява да се откъсваме от телата си и да се наблюдаваме отстрани. Можем да възприемем бележника — тази преносима банка за памет — като метод, чрез който да подсилваме своята перспектива на драшта . Записките ни позволяват да се вглеждаме и да изследваме потока на нашите смътни усещания от позицията на внимателен страничен наблюдател.

При отприщването на образния поток касетофонът изпълнява ролята на драшта , като с негова помощ завързваме примката за обратна връзка между вътрешните си възприятия и нашия обективен „свидетел“. Но отприщването на образния поток е много по-директен и по-мощен метод, отколкото преносимата банка за памет. Всъщност при воденето на записки описваме мислите си едва впоследствие , когато потокът на описанието вече не може да подхрани обратно и да повлияе върху мисловната ни образност. И нещо повече, при този метод изцяло са пренебрегнати внушителните възможности на говора и на слуха, които са същностно важни за действително успешното отприщване на образния поток.