Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Откритията на Даймънд недвусмислено потвърждават нещо, което невролозите са знаели от близо осемдесет години преди нейния прочут експеримент. Значителна част от физическото развитие на човешкия мозък зависи не толкова от генетичното наследство, нито дори от външните стимули, колкото от обратната връзка, получена в резултат от личните спонтанни и непосредствени изява и дейност . Наричам този принцип „кръговрат на изявата“.

Още в 1911 година Сантяго Рамон-и-Кахал отбелязва, че микроневроните в малкия мозък се развиват и нарастват в пряка зависимост от проявяваната активност и от дейните занимания на бебето и на малкото дете. В по-ново време неврологът Хосе М. Р Делгадо открива при своите изследвания, че 90% от невроните в някои части на мозъка се образуват след раждането, като техният брой и структурата им са силно повлияни от „сетивните възприятия, получени в резултат от взаимодействието със заобикалящата среда“.

Но въпреки че тази примка за обратна връзка е известна на учените едва ли не още от началото на века, до неотдавна нейното значение и прилагането й за постигане на ускорено обучение бяха напълно пренебрегвани. Истината е, че ако ние самите се изявяваме по-активно и по този начин завържем примката за обратна връзка със заобикалящата ни среда, можем наистина да променим физическата форма на мозъка си, а оттам и силата на интелекта си.

Преди години един психолог изучавал две индиански племена в Америка, които се намирали толкова близо едно до друго, че между резерватите им просто нямало ясна граница. И двете племена живеели при еднакви културни и икономически условия. Но при направените тестове за определяне на коефициента на интелигентност средният резултат на хората от едното племе бил с над двайсет и пет пункта по-висок от този на хората от другото племе. Ученият проследил и най-малките различия в начина им на живот и открил, че племето с по-висок коефициент на интелигентност позволявало на своите бебета и още непроходили дечица свободно да пълзят и лазят навсякъде, докато в другото племе ги възпирали и ограничавали.

При своите проучвания д-р Реймънд Дарт и другите изследователи от основания от него „Институт за човека“ във Филаделфия правят подобни наблюдения и стигат до същите заключения. Впрочем д-р Дарт е откривателят на австралопитека — липсващата до момента на неговото откритие важна брънка от еволюцията на човека. Понастоящем ръководеният от него „Институт за човека“ се занимава с изследвания на общото историческо развитие на човешкия род. Осъществените от учените от института интензивни проучвания на днешните по-примитивни племенни общности по света, принадлежащи към различни култури и намиращи се на различни нива на развитие, неизменно потвърждават същия извод. Онези племена, в които позволяват на бебетата да пълзят и лазят свободно навсякъде, проявяват тенденция към оформяне на по-сложни общества, имат по-високи технически познания и зачатъци на писмен език. Докато повечето от племената, в които възпират бебетата и не допускат свободното им общуване с околния свят, живеят в по-примитивни общности, нямат собствен писмен език и много трудно могат да бъдат научени да четат. И нещо повече, което е и много съществено, членовете на тези племена срещат големи затруднения, когато трябва да фокусират очите си на една ръка разстояние — а именно това е дистанцията, на която хората четат, пишат, създават произведения на изкуството или предмети на занаятите, изработват или използват различни сечива. Действително „от цивилизацията ни дели една ръка разстояние“, както отбелязва д-р Птен Доуман, пионер на науката за ускореното обучение.

Наблюдавайте очите на бебето, докато пълзи по пода. Докато премества напред ръчичките си, една след друга, то следи движението на всяка от тях, напред-назад, напред-назад, стотици пъти. По този начин бебето не само се учи да пълзи, което се смята за подготвителен етап към ходенето, но най-вече тренира очите си да се фокусират едновременно на една ръка разстояние. Всеки път, когато изявява активно волята си, протягайки ръчичка напред, бебето веднага завързва примка за обратна връзка — чрез докосването до подовата настилка, чрез гледката на това как ръката му изпълнява заповедите на ума му, а също и чрез стимулиращото усещане за постижение, което придвижването по пода несъмнено поражда в него.