Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Можете да промените пространствената си гледна точка, като се придвижвате насам-натам във въображаемата си картина, без да забравяте подробно да описвате всички промени в перспективата. Докато сте в мислената си картина, можете също така да се придвижвате напред и назад във времето, като променяте часовете на деня, сезоните, вековете, хилядолетията. И най-сетне, можете да променяте и самите себе си — да ставате по-големи или по-малки, също като Алиса в Страната на чудесата. Опитвайте и си играйте с всички тези промени, за да започнете да долавяте и да стимулирате още повече и по-феерични гледки при отприщването на образния си поток.

Докато усвоявате и практикувате всички тези техники, несъмнено ще откриете много лично ваши си трикове за разгръщане и за подсилване на образния поток. Дори е възможно вашите собствени подходи да ви вършат много по-добра работа, отколкото предлаганите от мен. Важно е да знаете, че освен основните три принципа на описанието, няма някакви строго „заковани“ или пък „вълшебни“ правила. Всъщност най-главният принцип при отприщването на образния поток е, че няма никакво значение как ще предизвикате появата на образите . А веднъж щом бъде отприщен, вашият образен поток сам ще ви понесе натам, накъдето трябва. И много скоро ще се озовете именно в онова психологическо пространство, в което изпитвате най-огромна необходимост да бъдете.

Наричам това „Принцип на Да Винчи“. Психолозите днес знаят, че буквално всички стимули — например хаотичните мастилени петна от теста на Рьоршах — могат да „отключат“ поредица от асоциации, които бързо да ви отведат до най-чувствителните кътчета на ума и на душевността ви. Леонардо да Винчи открива този принцип петстотин години преди Зигмунд Фройд. За разлика от Фройд обаче, Да Винчи не използва свободните асоциации, за да открива и да изследва дълбоко вкоренените си комплекси. Вместо това, този велик ренесансов мъж, живял през петнайсети век във Флоренция, открива чрез свободно асоцииране пътя си към невероятни творчески и научни прозрения.

„Не би следвало да ви затруднява — пише Да Винчи в своите «Бележници» — да поспирате от време на време, за да се вгледате в драските по стените или в пепелта в огнището, или в облаците, или в калта…, където е възможно да откриете наистина удивителни идеи.“

В един свой трактат за изобразителното изкуство Да Винчи казва, че ако бъдат наблюдавани съсредоточено, тези и други подобни случайни форми много скоро „заприличват на различни пейзажи, изпъстрени с планини, реки, скали, дървета, долини, широки полета, разнообразни групи от хълмове. Ще можете също да видите и бойни сцени, фигури в бързо движение, лица със странни и невероятни изражения, необичайни костюми, безкрайно много неща, които после може да сведете до разграничени една от друга и ясно отличими форми.“

Да Винчи се е вдъхновявал също и от звука на камбаните, „в чиито гласове можете да откриете всяко име и всяка дума, за която изобщо се сетите.“

Възможно е да се чувствате леко глуповато, докато практикувате описаните в тази глава техники, но не се притеснявайте. Знайте, че се намирате в добра компания. Да Винчи също признава, че хората с циничен ум посрещали с подигравки неговия „нов творчески подход“.

„Този мой нов подход може да изглежда банален и почти достоен за присмех — пише той, — но всъщност е изключително полезен, за да възбуди ума за различни откривателства.“

Преди двеста години поетът Уилям Блейк е написал в „Поличба за невинност“ четири стиха, които според мен отразяват съкровената същина на отприщването на образния поток:

Сто години по-късно Уолт Уитман отразява като ехо същата идея, когато пише „Виж Вселената, побрала се в единствено стръкче трева.“ Привидно и най-незначителните стимули могат наистина да предизвикат мисловна буря от образи и безгранични феерични видения. Посредством процес, който аз наричам „Ефект на Уитман-Блейк“, вашият лимбичен мозък преобразува чрез своята тайнствена синестетична алхимия първичните сетивни възприятия, които му подавате, и ги превръща в гениалност.

Поспрете за миг, преди да вземете следващото си важно решение. Поогледайте се наоколо си и забележете леките грапавини по тавана, усетете материала на подовата настилка под краката си, почувствайте как се свива и изправя коляното ви, доловете различните леки потръпвания и мимолетни усещания в раменете, стомаха, тила и по лицето си. Невъзможно е наистина да си обясним защо става така, но когато разширим по този начин неврологичния си контакт със света около нас, започваме да се чувстваме по-силни, по-уверени, по-мъдри и с много по-богата творческа мисъл — а съответно да вземаме и по-умни решения.