Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Пиаже провежда наблюдения и изследвания на собствените си деца, за да определи нормалния път на умственото развитие още от най-ранна детска възраст. Той забелязал, че при детето силата на мисълта и на възприятията се развива, преминавайки през няколко ясно отличими етапа: сетивно-двигателен (от момента на раждането до осемнайсетмесечна възраст), предоперативен (до седемгодишна възраст), конкретно оперативен (от седем- до единайсетгодишна възраст) и формално оперативен (от единайсет- до петнайсетгодишна възраст). Разбира се, възрастовите периоди бележат известни специфични отклонения при всяко дете.

Децата преминават през тези етапи, като постепенно се включват в дълготрайни примки за обратна връзка със заобикалящия ги свят и се учат по метода на пробата и грешката. На ранния предоперативен етап, например при около три-четири годишни деца, Пиаже забелязал, че ако пред очите на детето напълните с вода ниска и широка стъклена чаша и после пресилете водата от нея в друга, висока и тънка чаша, въпреки че е проследило действията ви, то пак ще мисли, че във високата чаша има повече вода, защото нивото на течността в нея е по-високо. И дори ще се уплаши, ако понечите да пресипете водата обратно в ниската чаша, защото ще помисли, че ще прелее. Тоест, детето още не е наясно с принципа за запазване на количеството материя. Но след като минат няколко години, през които е натрупвало личен опит с течностите, в мозъка му ще се е образувала стабилна примка за обратна връзка и то вече ще е усвоило този важен принцип.

Според Пиаже проблемите възникват, когато детето пропусне някои стъпки или дори цели етапи от процеса на нормалното умствено развитие, като заучи абстрактно различни концепции, вместо да стигне до тях интуитивно.

Ако например родителите и учителите се намесят в естественото протичане на процеса и накарат детето да наизусти правилото, че количеството вода не се променя, независимо от формата на чашата, създадената примка за обратна връзка ще е много по-слаба и по-неустойчива, отколкото при усвояване на този принцип чрез личен опит. Така детето ще пропусне една важна стъпка от съответния етап на умственото си развитие, поради което и всички последващи етапи ще се градят всъщност на нестабилна основа. От този момент нататък възприятията на това дете за самото него, за другите хора, за света и за вселената като цяло ще са накърнени и несигурни. А следователно и умственото му развитие в по-късни години ще бъде нарушено или изкривено.

Невъзможно е, разбира се — и дори е физически опасно — детето да учи всичко по метода на пробата и грешката. Затова пък нашата способност да се учим от грешките на другите е едно от нещата, които ни прави човешки същества. За целта обаче на детето трябва да бъде предоставена свобода и възможност да преоткрива различните принципи и концепции посредством творчески процес, наподобяващ този на техните първооткриватели. Макс Вертхаймер, основателят на гещалтовата психология, отбелязва, че когато децата схванат по метода на пробата и грешката скрития смисъл примерно на това, че повърхността на паралелепипеда е равна на основата по височината му, те не само запомнят формулата много по-лесно и по-трайно, отколкото ако я получат и назубрят наготово, но впоследствие с лекота ще откриват самостоятелно как да изчисляват повърхността и на различни други геометрични фигури.

Поради тази причина Пиаже бил дълбоко разтревожен, когато започнали да използват неговите теоретични разработки като оправдание за въвеждането на свръхнатоварени образователни програми, при които децата били бомбардирани с купища непоследователна информация от всички области на науката, вместо да им бъде позволено да научават различните принципи и концепции от личен опит, в техния естествен за детското развитие ред.

В моята докторска дисертация относно повишаването на човешката интелигентност, която публикувах през 1972 година, защитавах и тезата, че е възможно хората да се върнат назад и да изправят подобни слабости и пропуски в последователността на своето обучение посредством хипнотична регресия. Опитният хипнотизатор е в състояние да върне съответния човек назад в миналото му, до нарушилия интелектуалното му развитие критичен момент, и да му помогне да намери някое обогатяващо изживяване, чрез което да преоткрие отново именно онази ключова концепция, заучена неправилно или не навреме.