Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Но тъй като подобен тип хипноза е трудна и скъпа, си дадох сметка, че от нея могат да се възползват само малцина привилегировани. Затова изоставих тази идея и в продължение на осемнайсет години не работих по нея. После обаче, през март на 1990 година, се случи нещо, което промени коренно вижданията ми по този въпрос. По време на работа с група за отприщване на образния поток си направих един експеримент. Първо, за около една минута, представих накратко пред участниците схемата на Пиаже за последователността на интелектуалното развитие, за която говорихме по-горе. После ги приканих да позволят на образния си поток да ги отведе назад, към някой критичен момент от тяхното собствено умствено развитие в детството или дори в бебешката им възраст. Предполагах, че подсъзнателният ум ще знае кой е този ключов момент, дори ако няма съзнателен спомен за него.

Помолих участниците в експеримента да описват на партньорите си абсолютно всеки образ, който се породи в съзнанието им, независимо че на пръв поглед може и да не се вписва в схемата на Пиаже. После, тръгвайки от всеки появил се образ, те трябваше да се отпуснат и да позволят на изживяванията си да се прелеят в свободно протичаща фантазия. Приканих ги неизменно да подхранват у себе си убеждението, че тя ги обогатява, като същевременно и те самите също да я обогатяват чрез полета на въображението си.

Без нито едно изключение абсолютно всеки участник успяваше да стигне съвсем точно до някой критичен за неговото умствено развитие епизод от най-ранното детство и да го пресътвори и обогати посредством своята мисловна образност. После хората се придвижваха постепенно и последователно към следващи ключови моменти и чрез образните си възприятия повтаряха същия обогатяващ умственото им развитие процес, докато най-сетне стигнеха отново до настоящето.

Разбира се, необходимо е в бъдеще да бъдат продължени тези и други подобни изследвания, за да се разкрие до каква степен работата по преодоляване на допуснати в миналото грешки и пропуски влияе върху човешката интелигентност, но нейният благотворен ефект върху умствената дейност на хората, прилагащи тази техника по време на моите семинари, е неоспорим. И е безкрайно удивително с каква лекота и колко бързо те си припомняха същностно важни за развитието им епизоди от детството, за много от които бяха отдавна забравили. Обикновено подобна хипермнезия (извличане на подробни и ярки спомени от най-ранно детство) може да бъде осъществена посредством дълбока и твърде скъпа хипнотична терапия. Но ето че отприщването на образния поток я осигурява безплатно, без изобщо да има нужда от каквато и да било хипноза.

Паметта все още е един от най-неизследваните и най-изплъзващите се феномени на мозъчната дейност. Експериментите на психоложката Елизабет Лофтус разкриват, че поне 25% от хората лесно могат да бъдат накарани да си „спомнят“ изживявания, каквито никога не са имали.

По чиста случайност Лофтус открива, че тя самата попада в тези 25%. Когато била четирийсет и четири годишна, неин чичо й казал, че именно тя открила тялото на майка си, която се била удавила в плувен басейн преди трийсет години. „Скоро след това спомените ми започнаха постепенно да се възвръщат — разказва Лофтус в списание «Сайколоджи тудей». — Виждах тялото на майка ми, облечено в нощница, да се носи по повърхността на басейна с лицето надолу… Спомних си как започнах да пищя. Отново видях полицейските коли, с техните припламващи светлини. В разстояние на три дена спомените ми станаха все повече и все по-ясни.“

После обаче брат й казал, че възрастният им чичо се е объркал. Оказало се, че леля им Пърл открила тялото, а не Елизабет. В действителност тя изобщо не го била видяла.

„Останах безкрайно удивена от факта колко малко може да се вярва дори на такъв по начало крайно скептичен ум като моя“, пише Лофтус.

По-долу ви запознавам с някои упражнения, които ще ви помогнат да си спомните и да обогатите ключови моменти от умственото си развитие. Но трябва да ви предупредя, че е невъзможно да се каже със сигурност дали събудените спомени са реални, отчасти реални или изцяло символични и метафорични. Така че не им се доверявайте сляпо, а ги проверете. Важното в случая е, че независимо какви ще се окажат спомените ви, те са от значение и крият някакъв същностен смисъл за вас, а вашето подсъзнание ви ги предоставя в полезна и податлива за изследване и за проверка форма.