Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Отприщването на образния поток помага на ума да се отърси от своята зависимост от предопределеното мислене. Колкото повече практикуваме този метод, толкова повече свикваме да се доверяваме и да разчитаме на реалните си възприятия и усещания в момента, а не на предразсъдъците си. Тоест, учим се да бъдем оригинални наблюдатели — хора, които забелязват и схващат, а не предполагат истината за нещата.

Само една крачка дели оригиналния наблюдател от гения. Ако насърчаваме децата (пък и възрастните също) свободно да задават въпроси и да търсят отговори, ще се удивим на тяхната естествена гениалност. В действителност всички деца са оригинални наблюдатели някъде докъм четиригодишната си възраст, когато започват да свикват да настройват умовете си на по-ниска степен на любопитство.

Отчасти именно това обяснява забележителната нестабилност на резултатите от тестовете за определяне на коефициент на интелигентност при деца под четири-пет годишна възраст. Възприето е да се смята, че при тях тези тестове са недостоверни, защото четиригодишно дете може един ден да набере 70 пункта, което е доста под определените стандарти за средна интелигентност, а на следващата седмица да се изяви като абсолютен гений с над 130 пункта. Преподавателите предпочитат да изчакат, докато детето се установи за по-продължително време на определено ниво (обикновено след шестгодишна възраст) и чак тогава да започнат да го тестват за интелигентност. За жалост, докъм това време повечето деца вече са научили, че да си оригинален наблюдател е лошо нещо и коефициентът им на интелигентност е в пълно съзвучие с тази идея.

В човешкия живот като цяло още дълго ще има лоша обратна връзка, а вероятно и винаги ще е така. Но щом не можем да я премахнем напълно, как бихме могли поне да я преодоляваме? Има хора, които успяват да превърнат киселите лимони в сладка лимонада. Те съумяват да използват самата лоша обратна връзка като стимул, за да станат още по-добри и по-оригинални наблюдатели.

Когато моят учител от шести клас реагира с възмущение на въпроса ми за справедливото разпределение на благата в обществото, той несъзнателно се опитваше да настрои ума ми за предопределено мислене. С обвинително-саркастичния си отговор искаше да внуши на мен и съучениците ми, че всички въпроси за социалната справедливост се вписват в една категория, наречена „комунизъм“, поради което не бива да бъдат повдигани. Но тъй като бях голям инат, аз се противопоставих на подобен тип обучение и реших да търся самостоятелно свои отговори.

И както впоследствие се оказа, в крайна сметка моята детска загриженост за равенството между хората определи кариерата ми. Това ме подтикна да следвам икономика и да развия у себе си дълбоко уважение към либерализма на истинския свободен пазар (нещо, което по онова време Америка тепърва щеше да развива). Пак този урок от детството ме накара да осъзная, че самоусъвършенстването посредством образование и ускорено обучение е истинският път за постигане на мечтаните достойнства и равна възможност за всички хора. Все същата детска загриженост ме подтикна после да завърша педагогика, като избера за тема на докторската си дисертация усъвършенстването на човешката интелигентност, а впоследствие и да посветя двайсет и пет години от живота си, за да разработя метода „Отприщване на образния поток“.

Следователно трябва да благодаря на моя учител от шести клас и неговата лоша обратна връзка, защото именно те ме ядосаха толкова много, че тръгнах да търся собствени отговори на въпросите си. Но все пак, повечето хора не са такива късметлии като мен. Възможно е обратната връзка, която са получили, да е била несравнимо по-лоша от моята, или да са били по-малко подготвени и не толкова склонни да нанесат ответен удар. Дори е възможно получената от тях обратна връзка да е била толкова невъобразимо ужасна, че дори вече да не си спомнят кога и как именно са престанали да бъдат оригинални наблюдатели.

Има ли начин да направим от киселите лимони сладка лимонада, дори години след като някаква изключително лоша обратна връзка е блокирала ума ни? Възможно ли е да се върнем назад и да оправим нещата, след като са тръгнали накриво? Да, възможно е. Моите проучвания върху трудовете на швейцарския биолог Жан Пиаже най-неочаквано ме отведоха до ключа за решаването на този проблем. Схемата на Пиаже за умственото развитие е прекрасно ръководство за това как да си служим с техниката за отприщване на образния поток, за да поправим с почти хирургическа прецизност нанесените в миналото поражения от лоша обратна връзка.