във Франция. Междувременно Гримуалд бил поставил совя син на австразийския трон, но Уилфред
Йоркски и съмишлениците му разпространили вестта за предателството на управителя, така че неговата
династия била дискредитирана.
След като се оженил за втората си съпруга Жизел дьо Разе (племенница на вестготския крал) през
674 г., след почти 20-годишно отсъствие, Дагобер отново се възкачил на трона и римската интрига била
осуетена – ала не за дълго. Два дни преди Коледа през 679 г. Дагобер ловувал близо до Стене в Ардените,
където бил нападнат от засада и убит с копие – бил забит за едно дърво от оръженосеца на собствения си
управител, Пипин Дебелия от Херстал (внука на Ернул).
От Ватикана побързали да одобрят атентата и веднага прехвърлили управлението на Австразия в
ръцете на амбициозния Пипин. Впоследствие той бил наследен от незаконния си син Карл Мартел, който
оправдал очакванията на Рим, като завоювал още от териториите на Меровингите. През 741 г., когато
умрял, единственият Меровинг с някаква реална власт бил племенникът на Дагобер – Хилдерих III.
Междувременно управител на Неустрия бил станал синът на Мартел, Пипин Къси.
До този момент (ако не се брои аферата Гримуалд) меровингската монархия била строго
династична, като наследяването се считало за безусловно и свещено право – въпрос, по който Църквата
абсолютно нямала дума. Но традицията “създава” крале по силата на фалшивата папска власт, придобита
съгласно “Константиновия дар”.
През 751 г. Пипин Къси, подпомогнат от папа Захарий, получил одобрението на Църкваат да бъде
коронясан като крал на франките на мястото на Хилдерих. Дългоочакваният идеал на Църквата най-сетне
се бил сбъднал и от този момент нататък кралете бивали избирани и коронясвани само самозваната римска
привилегия. Така с папската благословия Пипин станал крал на франките, а Хилдерих бил детрониран.
Епископите го подложили на публично унижение, а косата му (оставена дълга съгласно старозаветната
назарянска традиция)1 била брутално отрязана. Затвороли го в манастир, където починал четири години по-
късно. Така настъпило времето на династията на френските крале, Каролингите – кръстена на бащата на
Пипин, Карл Мартел.
1 Назаряните били аскети (като Самсон), обвързани със строги обети за определени периоди от време. Забраните са описани в
Числа 6:2-21.