Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

стана, за да се сбъдне Писанието”.

Разпъването било едновременно наказание и екзекуция: смъртта била предшествана от

неколкодневни мъки. Първо протегнатите настрани ръце на жертвата били връзвани за хоризонталната

греда на кръста, който след това се изправял. Понякога заковавали ръцете с пирони, но без връзване нямало

да се получи нищо. Ако увиснел с цялата си тежест на ръцете, човек умирал бързо от задушаване, понеже

дробовете му се притискали. За да удължат агонията, екзекуторите облекчавали натиска върху дробовете,

като фиксирали краката на жертвата за вертикалната греда. С тази допълнителна опора човек можел да

преживее много дни, вероятно дори седмица или повече. След известно време, за да освободят кръстовете,

понякога палачите трошали краката на жертвите, с което ускорявали смъртта.

В онзи петък, съответстващ на 20 март 33 г., нямало причина тримата разпнати да умрат същия ден.

Въпреки това на Исус дали малко оцет и след като го вкусил, той “предал дух” (Иоан 19:30). Скоро след

това един центурион промушил ребрата на Исус с върха на копието си и понеже той прокървил (“изтече

кръв и вода”), приели това за доказателство, че е мъртъв (Иоан 19:34). В действителност именно кървенето

сочи, че тялото е живо, а не мъртво; след смъртта прободните рани не кървят. На този ета Иуда и

Киринееца били все още живи, затова им строшили краката.

В евангелията не се казва кой точно е подал оцет на Исус, но в Иоан 19:29 се споменава, че съдът е

бил приготвен предварително. Преди това се уточнява, че течността била “оцет, смесен с жлъчка” (Матей

27:34) – т. е. вкиснато вино, премесено със змийска отрова. В зависимост от пропорциите подобна смес

може да предизвика изпадане в безсъзнание и дори смърт. В този случай обаче отровата е била подадена на

Исус не с чаша, а с гъба, закрепена на тръстика, та да се измери точното количество. Човекът, който му я е

подал, вероятно е бил Симон Зилота, който е трябвало да бъде на единия от кръстовете.

Междувременно Иосиф Ариматейски реговарял с Пилат да вземе трупа на Исус преди съботата и да

го положи в своята гробница, съгласно правилото във Второзаконие 21:22-23, потвърдено и от Кумранския

храмов свитък: “Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на

дърво, тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден”.

Следователно Пилат е разрешил да се промени процедурата от обесване (което при римляните се е

изразявало в разпъване на кръст) в еврейския обичай престъпниците да се погребват живи. После се е

върнал в Иерусалим, оставяйки всочко в ръцете на Иосиф. (Може би е важно, че в Деяния 5:30, 10:39 и

13:29 за мъките на Исус се казва само, че е бил “повесен на дърво”).

Исус не давал признаци на живот, краката на Иуда и Киринееца били строшени. Трите жертви били

свалени, след като висели на кръстовете по-малко от половин ден. Не се споменава, че са били мъртви,

говори се само за свалянето на “телата” им – което може да означава и живи тела, и трупове.

*****

Следващия ден бил събота и в евангелията не се казва почти нищо за него. Само в Матей 27:62-66

се споменава за разговора между Пилат и иудейските старейшини в Иерусалим, след което Пилат наредил

двама войници да пазят гробницата на Исус. Ако не се смята това, и четирите евангелия продължават

разказите си от неделната сутрин. И все пак, ако някой ден е бил важен за хода на събитията, то това е била

съботата – същата събота, за която е казано толкова малко. То зи ден за почивка и молитви бил ключов за

всичко, което станало след това – свещен ден, когато е абсолютно забранено да се работи.

Очевидно Киринееца и Иуда Искариотски били положени в съседното помещение на гробницата, а

тялото на Исус – в главното. Вътре, в двойната кухина, Симон Зилота вече бил заел позиция, с лампи и

всичко необходимо за операцията. (Интересното е, че през 50-те години на миналия век, заедно с

останалите вещи, в гробницата е открита и лампа).

Сетне, според Иоан 19:39, пристигнал Никодим, който носел със себе си “около сто литри смес от

смирна и алой”. Екстрактът от смирна е седактивно средство, често използвано в съвременната медицинска

практика. Сокът от алое пък според съвременната медицинска фармакопея е силно и бързодействащо

очистително – точно каквото е било нужно на Симон, за да изчисти отровата от тялото на Исус.

Много е важно, че денят след разпъването е бил събота. Всъщност изборът на момента за цялата