Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

археология, изследвания и музеи за Кашмир”) попаднал на дневника на мисионерите Маркс и Франке в

близкия будистки манастир в Лех. В него се споменава за Хемис и се разказва историята за Иса, такава,

както я е разправил Нотович. Книгата на проф. Хаснен по темата е озаглавена “Търсене на историческия

Исус – от апокрифни, будистки, ислямски и санскритски източници”.

Историята на Маркс и Франке е интересна сама по себе си. Те са християнски мисионери, посетили

Кашмир през 1894 г., за да изучават житията на местните пророци. Ала мисията им била по времето, когато

голяма част от Индия (извън владенията на принцовете) се намирала под контрола на викторианската

британска империя, която тогава била в разцвета си. Полагали се всевъзможни усилия за християнизиране

на местното хиндуистко и мюсюлманско население, а империята се мъчела да подкопае тези религии, като

правела опити да убеди индийците, че в миналото са били християни. Кралица Виктория (от германската

Хановерска династия) организирала това посредством мисионери от Германия.

Впоследствие Маркс и Франке открили разказа на Нотович за пророка Иса – будист от Тибет, който

се намирал в Кашмир по времето на Исус. По думите на двамата Нотович за пръв път чул за Иса от един

лама от Мулбек и това го накарало да посети Хемиския манастир, чийто лама му прочел историята на Иса

от превода на ученика.

Маркс и Франке решиил, че имената Иса и Исус са достатъчно сходни (тъй като Нотович ги бил

свързал с Хемиската история) и известили на Запад, че Иса и Исус са едно и също лице. Далай Лама обаче

се противопоставил яростно и тъй като кралица Виктория не искала да го гневи, темата за Иса била

изоставена. Но на практика един незначителен бутистки пророк не можел да свърши работа в стратегията

на империята. Всъщност им трябвала гробница (а не просто име), която да нарекат християнска.

Странното във всичко това било, че тази стратегия била в разрез с конвенционалната християнска

доктрина за Разпятието и Възкресението. Но по онова време кралица Виктория имала много по-голямо

влияние от папата в световен мащаб, така че никой не възразил.

След това в Спинагар Маркс и Франке открили стара гробница, посветена на Юза Асаф. Това име

също било сметнато за достатъчно сходно с Исусовото, а тъй като Юза бил мюсюлманин, а не будист,

Далай Лама нямал думата по въпроса. В Турция и Персия има традиционни истории за светеца Юза Асаф,

чиито чудеса и учения били сходни с тези на Исус, само дето мисионерите пропуснали да отбележат, че

през I в. не е имало мюсюлмани. Но местните кашмирци не били много силни в историята, затова било

обявено, че Исус и Юза Асаф са една и съща личност. Сетне под контрола на Британската империя

гробницата в Спинагар била провъзгласена за гробница на Исус и там започнали да се стичат поклонници.

По-късно друг викториански екип намерил в Кашмир планинска местност на име Мукам-и-Муса и

надлежно я обявил за гроба на Мойсей. По-късно, през 1898 г., същото било направено и с градчето Муре

на кашмирската граница, където на възвишението Пинди се намирал гробът на друг мюсюлмански пророк.

Името Муре наподобявало доста Мария, така че британското колониално правителство секвестирало

мястото с твърдението, че там е погребана майката на Исус.

От 1947 г., след възстановяване независимостта на Индия и основаването на мюсюлманската

държава Пакистан, пограничният район Кашмир си остава ябълката на раздора между хиндуисти и

мюсюлмани.

Понастоящем се смята, че в мюсюлманската крипта на Юза Асаф може да има още едно тяло,

погребано под Юза, който е живял през VI в., в постройката Роза Бал в Спинагар (“роза бал” – гробница на

пророк). След откриването на дневника на Маркс и Франке проф. Хаснен продължава проучванията си и

готви нова книга по темата.

***************************************************

ІV

СВЕТА ЕЛЕНА

През 1662 г. папа Григорий ХV основава Конгрегация за пропаганда на вярата. Целта на тази

кардиналска колегия е посредством преподаватели и одобрени историци да налага християнската догма

там, където се различава от традиционно приетите или документирани факти. Преди това информацията

относно произхода на императрица Елена винаги е била черпена от британските летописи.

Що се отнася до Британия, чак през 1776 г. английският историк Едуард Гибън лансира римската