Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

на Граала, 2:1.

Правоъгълниците могат да се измерят посредством квадратите, които се получават от тях.

Изчисляването на повърхността, а не на дължината е основата на древната геометрия. Питагоровата

теорема е разбираема само с квадратни мерки. Например прощта на квадрат номер 1 е точно една пета от

площта на квадрат, образуван от дългата страна на правоъгълник номер 5.

Правоъгълниците с точни цифрови съотношения, като 3:2, 5:4 и така нататък, могат да се определят

като статични, но производните са динамични. Те имат свойствена хармония, която се дължи на

взаимосвързаните им пропорции.

Диагоналът на двойния квадрат е използван широко за построяването на храмове и свещени

ограждения. Това има пряка връзка със Златното сечение.

Златното сечение съществува, когато по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото

към по-голямата част. Златното число 1,618 се обозначава с гръцката буква  (фи). Цифрово изразено, то

притежава изключителни математически свойства: 1,618 / 0,618 = (1 + 1,618) = (1 + 1,618) = (1,618 х 1,618)

= 2,618. Така че  на квадрат е равно на 2,618.

Във всяка нарастваща прогресия, където  е съотношението между последователните членове,

всеки член е равен на сбора на предишните два. Тази уникалност позволява простото изчисляване на

серията.

От всеки два последователни члена могат посредством окръжности да се определят всички

останали. Тази нрастваща поредица за пръв път е изразена аритметично от Леонардо да Пиза през ХII в.

(по-известен като Фибоначи). Обикновено я наричат редът на Фибоначи; в нея всяко число е сбор от

предишните две – т. е. 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89 и т. н. Числовият ред на Фибоначи не само е полезен

практически, но отдавна е признат за основен принцип в структурата на растителните и животинските

организми.

В резултат на Златното сечение се получава ирационалното число “пи”: 2,618 х (12/10) = 3,1416 =

пи (). Това е постоянният фактор, който улеснява изчисляване на дължината на окръжността, когато е

известен диаметърът. Следователно кръглата маса на Граала може да се изчисли от квадрата и

правоъгълника със същия периметър.

Символичната кръгла маса на Граала произхожда от Кръга – древната представа за завършеността.

Известната рисунка “Съвършеният човек” (Витрувиан) на Леонардо да Винчи представлява окръжност,

описана около човек, и символизира петолъчната звезда. От нея, с помощта на квадрати и окръжности,

можем да получим всички останали геометрични фигури, всяка в точно съотношение с другите. От най-

ранни времена свещеното пространство, свещеният кръг и мегалитните светилища са били Кръгли маси на

космическот оединство.

Алегорично казано, Кръглата маса е масата на Интуицията , квадратната е на Интелекта , а

правоъгълната – на Мистицизма .

*********************************************************

VI

ПАДАНЕТО НА МЕРОВИНГИТЕ

Точно преди детронирането на Меровингите през VIII в. в техните главни провинции (Австразия,

Неустрия, Аквитания и Бургундия) били поставени под надзора на поставени управители, тясно свързани с

католическите епископи. Управители на двореца в Австразия били семействата на Ернул (Арнулф) от Мец,

от които произхождат династията на Каролингите и Карл Велики.

През 655 г. Римската църква вече можела да започне детронирането на Меровингите, тъй като по

онова време управителите на австразийския дворец (нещо като съвременни министри-председатели) се

намирали изцяло под контрола на папата. Управител по онова време бил Гримуалд, зет на сина на Ернул

Ансегис, лорд Брабант. Властващият в момента меровингски крал на Австарзия бил Зигибер II, синът на

Дагобер I.

Когато крал Зигибер умрял, неговият син Дагобер бил само на пет годинки и управителят Гримуалд

предприел първата стъпка от епископския план за узурпиране на властта. Като начало той отвлякъл

Дагобер и го прехвърлил в Ирландия, където момчето заживяло в изгнание сред скотските гали. По-късно,

тъй като не очаквал да види отново младия наследник, той казал на кралица Имашилд, че синът и е мъртъв.

Принц Дагобер получил образованието си в манастира в Слейн близо до Дъблин, а когато станал на

петнадесет, се оженил за галската принцеса Матилда. Впоследствие отишъл в Йорк под покровителството

на св. Уилфред, но не се задържал, тъй като Матилда починала, и за голяма изненада на майка си се появил