Лорънс Гарднър - Конспирацията срещу Магдалина

измислица за раждането на Елена в книгата си “Залез и упадък на Римската империя”. През 1779 г. е

последвана от друг труд, в който той е принуден да се защитава, тъй като версията му за развитието на

ранното християнство става прицел на критики от страна на учените. Но Гибън бил приел католическата

вяра още през 1753 г., така че трябвало да представи Елена съгласно официалната доктрина.

Според него тя била родена в семейство на гостилничари в градчето Насий на Балканите. По-късно

бил принуден да признае, че го е измислил, но въпреки това по-късни автори на летописи и енциклопедии

угоднически възприемали първоначалното му твърдение.

Всички британски писмени паметници отпреди Гибън разказват, че принцеса Елена е родена и

израснала в Колчестър и е била известна с уменията си в областта на политическата администрация.

Нейният съпруг Констанций бил обявен за император на Йорк (Кайр Еврок). През 290 г. по молба на Елена

разширил Йоркската архиепископия и впоследствие бил погребан в Йорк. Чест на поклонението на Елена в

Светите земи през 326 г. в Колчестър била построена църквата “Света Елена на кръста”. Кръстът, украсен с

три сребърни коронки, представлява гербът на града.

От времето на Реформацията и особено след основаването на Конгрегацията за пропаганда Рим

подема дългосрочна програма за дезинформация в много аспекти на църковната история и това продължава

с нарастваща интензивност. На практика обаче ревизираният римски възглед за Елена е крайно неясен и

противоречив. Много църковни деятели държат на балканската теория, както е повторена от Гибън, други

твърдят, че е родена в Никомидия, трети смятат, че рожденното и място е Рим.

Съвсем отделно от британските летописи, римските и други европейски паметници също

споменават за британското и потекло. Сред тях са “Epistola” на германския писател от ХVI в. Меланктон,

който пише: “Елена несъмнено е британска принцеса”. Иезуитските хроники потвърждават британският и

произход. Книгата “Пътища на поклонниците в Рим” дава подробности за раждането на Константин в

Британия и заявява: “За католическа Британия е огромна чест да счита св. Елена и св. Константин за свои

чеда – понеже св. Елена е единствената дъщеря на крал Коилус”.

Римският документ, който е най-често посочван в подкрепа на антибританската версия, е един

ръкопис, писан в края на IV в. (след смъртта на Елена) от Амиен Марселин, от който оригиналната

информация за Елена е изчезнала. Въпреки това през ХVII в. отстрани е била прибавена фалшива бележка с

новоизмислените от Църквата данни, които дават на Гибън и останалите основание за подобни мнения.

В цялата тази бъркотия единствената личност, която Църквата и покорните и учени са предпочели

да пренебрегнат, е кардинал Бароний, ватиканският библиотекар, съставител на “Църковни анали” от 1601

г. В тази своя творба той категорично заявява: “Трябва да е луд онзи, който пред лицето на всички

исторически данни отказва да повярва, че Константин и майка му са британци, родени в Британия”.

**********************************************************

V

ТРИТЕ МАСИ НА ГРААЛА

Съгласно традицията “три маси са носели Граала – кръгла, квадратна и правоъгълна. Всичките имат

един и същи периметър, а числото на Трите е Две-Едно”.

Смята се, че трите маси са тези на крал Артур, от Крепостта на Граала и от Тайната вечеря.

Уточнението 2-1 обаче е пропорция, свойствена на Златното сечение и няма нищо общо с масите, които

използваме в ежедневието.

Златното сечение е геометрична прогресия, използвана от елинския математик Евклид през I в. пр.

Хр. На практика обаче тя е позната много по-отдавна, от времето на Платон. Златното сечение е било

архитектурна норма, а днес се използва в изобразителното изкуство, рамкирането и дизайна. Грубо

пропорцията е 5:8, но точното математическо съотношение е 0,618:1.

Златното сечение представлява разделение на пространството на производните от един основен

правоъгълник. Производните правоъгълници се образуват от квадрат и окръжност. Започваме с квадрат,

който е първият правоъгълник. Правоъгълник номер 2 се получава от квадрат, като се опише окръжност с

радиус диагонала на квадрата и се продължи едната страна до дъгата. Правоъгълник номер 3 пък се

получава от диагонала на втория и така нататък. Правоъгълник номер 5 (двоен квадрат) има пропорциите