Айн Ранд - Романтически манифест

Зарежи това. Няма да решаваш световните проблеми. Трябва да напишеш комерсиален разказ.

Добре. А сега бързо и хладнокръвно. Дръж се в ръце и не си позволявай да харесаш историята. Да, преди всичко, не си позволявай да я харесаш.

Направи го криминален разказ. Загадка с убийство. Не е възможно да се напише криминална загадка, която има сериозен смисъл. Хайде. Бързо, хладнокръвно и просто.

В един криминален разказ трябва да има двама злодеи — жертва и убиец, — така че никой да не жали много-много за никой от тях. Така го правят винаги. Е, добре де, може жертвата да не е чак толкова лош човек, но убиецът трябва да е злодей… И така, убиецът трябва да има мотив. Мотивът трябва да е долен… Да помислим… Сетих се: убиецът е професионален изнудван, който държи в ръцете си много хора, а убитият се е канел да го разобличи и затова той го убива. По-долен мотив от този не може да се измисли. За това няма оправдание… Всъщност така ли е? Ами ако… Няма ли да е интересно, ако докажеш, че убийството е оправдано?

Ами ако всички онези, които той изнудва, са абсолютни гадове? От онези, които вършат ужасни неща, но все успяват да се вместят в рамките на закона, така че няма как да се защитиш срещу тях. И този мъж решава да стане изнудван с благородни мотиви. Събира информация за всички тези хора и ги принуждава да възстановят правдата. Мнозина преуспяват в живота, понеже знаят къде е заровен някой и друг труп. А този мъж издирва точно такива „трупове“, но ги използва не за лична изгода, а за да поправи злото, което вършат тези хора. Той е изнудвач — Робин Худ. Наказва ги по единствения начин, по който могат да бъдат наказани. Един от тях например е корумпиран политик и героят… не, убиецът… не, героят се сдобива с информация за него и го принуждава да гласува както е редно по един закон. Друг е важен холивудски продуцент, който е съсипал живота на много хора — и героят го кара да даде една роля на талантлива актриса, без да я изнудва да стане негова любовница. Трети пък е бизнесмен мошеник, а героят го принуждава да играе почтено. И когато най-лошият сред тях… Какъв е най-лошият сред тях? Според мен е лицемерен реформатор… Не, не закачай тази тема, спорна е… О, я стига!… Та когато този реформатор вкарва героя в капана и го заплашва с разобличаване, героят го убива. И защо да не го убие? А най-интересното в разказа ще е това, че всички тези хора, ще бъдат описани такива, каквито са в действителността. Приятни хора, видни обществени фигури, които се радват на симпатия, възхищение и уважение. А героят е суров и самотен парий.

О, какъв разказ! Покажи това! Покажи какви са в действителност някои от най-известните хора! Разобличи истинските им физиономии! Докажи, че вълкът единак невинаги е вълк! Покажи почтеност, смелост, сила и всеотдайност! Покажи ги с помощта на един изнудвач и убиец! Напиши разказ, в който героят е убиец, и го остави да се отърве безнаказано! Великолепен разказ! Значим разказ, който…

Хенри Дорн седеше абсолютно неподвижен, скръстил ръце в скута си, прегърбен, без да вижда, без да мисли за нищо.

После отмести настрани празния лист и протегна ръка към страниците с обяви за работа в „Таймс“.

От фр. moralite — вид драматическо представление през Средновековието и Ренесанса, в което действащите лица са не хора, а отвлечени понятия. — Б.пр.

Каменни скулптури в готическата архитектура, появили се най-напред като водоливници, представляващи гротескни изображения на животни, хора и фантастични създания. — Б.пр.

Психологически тест, разработен през 30-те години на XX в. от американския психолог Хенри Мъри. На лицето, подложено на теста, се показва стандартна поредица от двусмислени рисунки, по които то трябва да разкаже история. Целта е по този начин подсъзнателно да разкрие потисканите аспекти на личността си, своите мотиви и потребности. — Б.пр.

Американски певци и кинозвезди, участвали заедно в осем музикални филма през 30-те години на XX в. — Б.пр.

В оригинала „vehicle“, което означава както „превозно средство“, така и (в случая) „проводник, средство за изразяване“. — Б.пр.

Балет по пиесата „Дамата с камелиите“ и музика на Ференц Лист, който прочутият английски хореограф Фредерик Аштън поставя в Лондон през 1963 г. с Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев в главните роли. — Б.пр.

От английски „motion picture“, което означава „филм, кино“. — Б.пр.