Айн Ранд - Романтически манифест

И сега, когато среща момичето… Какво момиче?… Вярно, онова от магазина „За един цент“… О, да върви по дяволите! За какво ти е? Той е женен от цяла вечност — пък и историята изобщо не е за това. Всъщност той се запознава с един беден младеж, който си пробива пътя в живота. И изпитва завист към него — понеже за този младеж голямата битка тепърва предстои. Но този младеж — ето, тук вече е проблемът, — този младеж изобщо не иска да се бори. Той е симпатичен, способен, приятен, но не се стреми към нищо. Хващал се е да работи на няколко места и се е справял прилично, но накрая все е напускал. Липсва му увлечение, цел. Преди всичко иска сигурност. Не го вълнува какво и как работи и кой му дава нареждания. Никога нищо не е създал. Нищо не е дал на света, а няма и да даде. Но иска от света сигурност. И всички го харесват. На всекиго е симпатичен. И ето че те се запознават, двамата мъже. Кой от тях е прав? Кой е добър? В чие владение е истината? Какво се случва, когато животът ги изправи лице в лице?

О, каква история! Не виждаш ли? Тук не става дума само за тях двамата. В това се крие повече, много повече. Тук се вижда голямата трагедия на днешния свят. Това е най-големият ни проблем. Това е най-важното…

Господи!

Нима си мислиш, че можеш? Да не би да си въобразяваш, че ще ти се размине, ако проявиш хитрост, ако замаскираш нещата така, че в техните очи това да е само историята на един възрастен човек, несериозна работа. Нямам нищо против да не го осъзнаят, всъщност дори се надявам да не го осъзнаят, нека си мислят, че четат боклук, стига само да ми позволят да го напиша. Няма нужда да го изтъквам, няма нужда да присъства прекалено много в текста, онова, качественото, мога да го скрия, мога да изпрося извинение за него с изобилие от човешки сцени с яхти, жени и басейни. Те няма да се усетят. Ще ме оставят да го напиша.

Не, няма да те оставят. Не се самозалъгвай. Те са не по-малко хитри от теб. Наясно са каква история искат да четат така добре, както ти си наясно каква история искаш да напишеш. Може да не успеят да обяснят къде е и какво е онова, което им е чуждо, но ще го познаят. Те винаги знаят кое е тяхно и кое не е. Пък и темата е спорна. Хората с леви убеждения няма да харесат тази история. Ще подразни мнозина. За какво ти е да пишеш по такава спорна тема, при това в разказ за популярно списание?

Не, върни се отначало, там, където той беше собственик на верига магазини… Не. Не мога. Не мога да хвърля на вятъра тази история. Трябва да я използвам. Ще я напиша. Но не сега. Ще я напиша, след като свърша с този комерсиален разказ. Това ще е първото нещо, което ще напиша, след като взема пари. Струва си човек да почака за такова нещо.

А сега започни съвсем отначало. С нещо друго. Хайде де, не е чак толкова трудно, нали? Видя ли, мисленето въобще не е трудна работа. Получава се от само себе си. Просто започни с нещо друго.

Измисли интересно начало, нещо силно и поразително, дори да не знаеш цялата история, да не си наясно накъде ще поемеш след това. Започни например с едно момиче, което живее на покрива, в таванско помещение, построено над някоя от онези промишлени сгради, които преустройват в блокове с апартаменти. Та значи, седи си тя сам-сама на покрива в една красива лятна вечер и изведнъж се чува изстрел, един от прозорците на съседната сграда се чупи с трясък, навсякъде се разлетяват стъклени отломки и през прозореца на нейния покрив скача един мъж.

Ето на! Няма как да сбъркаш с такова начало. Толкова е долнопробно, че не може да не е каквото трябва.

Добре… Защо едно момиче би живяло върху преустроена фабрика? Защото е евтино. Не, в „Християнската асоциация на младите жени“ 20 20 Мащабна женска организация, в чиято основа стои английско женско движение от 1855 г., с клонове в различни страни. Нейната цел е защита на правата на жените, техния живот в мир, справедливост и безопасност. Сред дейностите, които развива, са защита на жените от домашно насилие, осигуряване на закрила и подслон. — Б.пр. би било по-евтино. Или пък да си дели с приятелка наема на мебелирана стая. Така би направило едно момиче. Но не и тя. Тя не се разбира с хората. Сама не знае защо. Но е така. И затова предпочита да живее сама. Цял живот е била сама. Работи в огромна, оживена, шумна, безсмислена кантора. Харесва стаичката си на покрива, защото там е сама цялата нощ, целият град е само неин и тя го вижда не какъвто е, а какъвто би могъл да бъде. Какъвто би трябвало да бъде. Тук е нейната беда — винаги иска нещата да бъдат такива, каквито би трябвало, ала никога не са. Тя гледа града и се пита какво ли се случва в мезонетите, малки островчета светлина в небето, мисли си за велики, тайнствени, зашеметяващи неща, а не за вечерни партита, пияни мъже в баните и държанки с кученца.