Айн Ранд - Романтически манифест

Мисли за нещо човешко… Хайде де, напрегни си мозъка… Опитай така: помисли си за думата „човешко“, какво значи тя — все нещо ще ти хрумне… Човешко… Кое е най-човешкото нещо? Кое е онова качество, което притежават всички хора, които познаваш, качеството, което се откроява у всички тях? Тяхната движеща сила? Страхът. И не страх от конкретен човек, а просто страх. Огромна, сляпа енергия без определен обект. Злобен страх. От типа, който ги кара да искат да видят как страдаш. Понеже знаят, че и те ще трябва да страдат, и им олеква, като си мислят, че ще сполети и тебе. От оня страх, който ги кара да искат да те видят дребен, смешен и окалян. Дребните хора не крият заплаха. Всъщност това не е истински страх, то е нещо повече. Например господин Крофърд, който е адвокат, се радва, когато негов клиент бива осъден. Радва се, макар самият той да губи пари; макар че реномето му страда. Радва се, без дори да го осъзнава. Боже, каква история се крие в господин Крофърд! Ако можеш да го опишеш какъвто е, да обясниш защо е такъв и…

Точно така, каза си той. Три тома, които никой няма да издаде, защото ще кажат, че това не е истина, и ще ме обвинят, че мразя човечеството. Престани. Веднага престани. Това е последната история, за която си мислят, когато говорят за човешка история. А тази история е човешко. Но не е това, което те имат предвид. А какво имат предвид? Така и няма да разбереш. О, не, всъщност знаеш. Знаеш го. Чудесно го знаеш — без да съзнаваш. О, престани!…

Защо все трябва да знаеш смисъла на всичко? Това ти е най-голямата грешка, точно това. Направи го, без да мислиш. Не е необходимо да има какъвто и да било смисъл. Трябва да е написано така, все едно никога, нито веднъж в живота си не си се опитвал да откриеш какъвто и да било смисъл в каквото и да било. Трябва да звучи така, все едно ти си именно такъв тип човек. Защо хората мразят онези, които търсят смисъл? Каква е истинската причина, поради която…

ПРЕСТАНИ!

Добре. Да опитаме да подходим към това по съвсем различен начин. Недей да започваш с абстракция. Започни с нещо конкретно. Каквото и да е. Помисли за нещо просто, очевидно и долнопробно. Толкова долнопробно, че ще ти е все едно. Кажи първото, което ти идва наум.

Например история за милионер на средна възраст, който се опитва да съблазни бедна работничка. Ето, това вече е добре. Много добре. А сега го развий. По-бързо. Недей да умуваш. Просто продължи.

И така, той е към петдесетте. Натрупал е парите си безскрупулно, понеже е безсърдечен човек. Тя е само на двайсет и две, много красива, много сладка, работи в магазин „За един цент“. Точно така, в магазин „За един цент“. А той е собственикът на магазина. Ето какъв е — крупен магнат, който притежава цяла верига от магазини „За един цент“. Това звучи добре.

Един ден той влиза в този магазин, вижда момичето и се влюбва в него. Но защо се влюбва в него? Много просто — чувства се самотен. Ужасно е самотен. Няма нито един приятел на света. Хората не го харесват. Хората никога не харесват човек, който сам е постигнал успех в живота. А освен това той е безсърдечен. Няма как да постигнеш успех, ако не се стремиш упорито и неотклонно към своята едничка цел и не зарежеш всичко останало. Когато се посветиш безрезервно на една цел, хората те наричат безсърдечен. И когато се трудиш по-усърдно от всички, когато работиш като товарен локомотив, докато другите не се престарават, и така ги задминаваш — те те наричат безскрупулен. Това също е човешко.

Не за да печелиш пари, ти си даваш този труд. Става дума за нещо друго. Това е огромна движеща енергия… Може би съзидателна енергия? Не, всъщност това е принципът на самото сътворение. Именно това създава всичко в света. Язовири, небостъргачи, трансатлантически кабели. Всичко, което притежаваме. То е дело на такива хора. Когато е основал корабостроителницата… Чакай, нали беше магнат с верига магазини… Не, не е, по дяволите магазините!… Та, когато е основал корабостроителницата, от която е натрупал състояние, там е имало само няколко колиби и разпилени стридени черупки. Той е вдигнал града, вдигнал е пристанището, дал е работа на стотици хора, които още щяха да вадят стриди, ако той не беше дошъл. А сега те го мразят. Но той не изпитва горчивина. Отдавна е свикнал с това. Само дето не го разбира. Сега е петдесетгодишен и обстоятелствата са му наложили да се пенсионира. Притежава милиони, но е най-нещастният човек на света. Защото иска да работи — не да печели пари, просто да работи, да се бори и да поема рискове, понеже тази огромна енергия не може да се удържи в покой.