Айн Ранд - Романтически манифест

Чела съм изключително много романи, от които в паметта ми е останало само сухото шумолене на шума, която отдавна е била изметена. Но романите на Виктор Юго и на още неколцина писатели бяха за мен неповторимо преживяване, маяк, чиято завинаги ярка искра е все тъй жива.

Трудно е да се обясни този аспект на изкуството — той изисква изключително много от зрителя или читателя, — но аз вярвам, че мнозина от вас ще ме разберат на основата на своите преживявания.

В „Изворът“ има една сцена, която е пряк израз на този въпрос. В известен смисъл аз бях и двамата персонажи в тази сцена, но тя беше написана най-вече от моята гледна точка като потребител, а не като производител на изкуство; в нейната основа стоеше собственият ми отчаян копнеж да видя човешкото постижение. Аз гледах на емоционалното значение на тази сцена като изцяло лична, почти субективна — и не очаквах то да бъде споделено от който и да било друг. Но това се оказа една от сцените в „Изворът“, която най-много от читателите разбират и най-често споменават.

Това е първата сцена от четвърта част, разговорът между Хауърд Роурк и момчето на велосипед.

Момчето мисли, че „човешката дейност трябва да е по-високо стъпало, да внася подобрения в природата, а не да й вреди. Не искаше да презира хората, а да ги обича и да им се възхищава. Въпреки това изпитваше ужас при мисълта за първата къща, билярдна зала или филмов афиш, които ще види по пътя си.

Мечтаеше да композира музика. Не бе в състояние да определи по друг начин онова, към което се стреми. […] Иска ми се да го видя като човешко действие на земята. Да видя как става реалност. Да проумея отговора на онова, което обещава тази музика. […] Братя мои, не искам да се грижите за моето щастие, а да ми разкриете вашето, да ми покажете, че то е възможно, да ми покажете как сте го постигнали. Когато разбера, ще имам смелост да го постигна и аз“ 18 18 Айн Ранд, Изворът. ИК „МаК“, Изд. „Изток-Запад“, превод Божидар Маринов. .

Това е смисълът на изкуството в човешкия живот.

Именно от тази перспектива ще ви помоля да помислите над смисъла на натурализма — доктрината, която предлага хората да се ограничат до съзерцаването на коптори, билярдни зали или филмови афиши и все по-надолу и надолу, много по-надолу.

Именно романтическата, или насочената към ценностите, представа за живота натуралистите разглеждат като „повърхностна“ — и именно представата, която стига до дъното на кофата за смет, те разглеждат като „дълбока“.

Не друго, а рационалността, целенасочеността и ценностите те разглеждат като наивни — докато според твърденията им сложното представлява отхвърлянето на ума, отричането на целите, отказването от ценностите и драскането на цинични думи по огради и тротоари.

Да се изкачиш до върха на планината е лесна работа, казват те, но, виж, да се въргаляш в канавката е достойно постижение.

Онези, които търсят гледката на красотата и величието, са движени от страх , казват те — те, които са олицетворение на хроничния страх, — докато да се ровиш в клоаките изисква смелост.

Човешката душа — заявяват те със самодоволна гордост — е помийна яма.

Е, кой друг ще знае, ако не те.

Фактът, че аз се превърнах в обект на омраза, очерняне и осъждане говори много за настоящото състояние на културата ни, тъй като аз съм известна като буквално единственият писател, който е заявил, че нито неговата душа, нито душите на неговите герои, нито душата на човека изобщо не е помийна яма.

Мотивът и целта на моето творчество могат най-добре да се обобщят със следните думи. Ако трябва пред всичките ми произведения да се сложи някакво посвещение, то щеше да гласи: „Посвещава се на величието на Човека“.

И ако някой ме попита какво всъщност съм казала за величието на Човека, ще отговоря само като парафразирам Хауърд Роурк. Ще взема един екземпляр от „Атлас изправи рамене“ и ще кажа: „С това обяснението приключва“ 19 19 Изразът, използван в оригинала: „The explanation rests“, е парафраза и на стандартния израз, с който приключват представянето на своите доказателства страните в съдебен процес: „The prosecution/defence rests“ — „Обвинението/защитата приключва, няма повече свидетели“. — Б.пр. .

(октомври-ноември 1963 г.)

(Този разказ бе написан през 1940 г. За пръв път излезе едва през 1967 г. в първия брой на сп. „Обджективист“, в оригиналния си вид, така, както беше написан.