Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

стори за миг, че поведението му е разочаровало всички.

Ако тя му вярваше, мислеше си той, ако чувствата ѝ към него бяха още живи, то той щеше да

оправдае доверието ѝ. Трябваше да го каже, думите бяха като лещи, които фокусират ума, а той не

можеше да използва думите за нищо друго тази вечер.

- Съжалявам , че закъснях, Лилиан, но днес в леярната отлях ме първата пещ с риърдънов

метал.

За миг настъпи тишина. После Филип каза:

- Е,това е прекрасно.

Другите не казаха нищо.

Той сложи ръка в джоба си. Когато я докосна, реалността на гривната помете всичко друго,

той се чувстваше както в момента, когато течният метал се изливаше в пространството пред него.

- Донесох т и подарък, Лилиан.

Той не знаеше, че стои изпънат и че жестът му е като на за върнал се кръстоносец, който

предлага трофеите на любимата си, когато пусна малка метална верижка в скута ѝ.

Лилиан Риърдън я пое, окачи я на краищата на двата си изправени пръста и я вдигна към

светлината. Брънките бяха тежки, грубовати, а блестящият метал имаше странен зеленикаво-син

оттенък.

- Какво е това? - попита тя.

- Първот о нещо, направено от първата пещ на първата поръчка на риърдънов метал.

- Искаш да кажеш, че струва точ но колкото струва и парче релса?

Той я погледна безизразно.

Тя подхвърляше гривната, която блещукаше на светлината.

- Хенри, това е невероят но красиво! Каква оригиналност! Аз ще съм сензацията на Ню Йорк,

защото ще нося бижута, направе ни от същия материал като трегерите на мостовете, двигателите на

камионите, печките, пишещите машини, и... какво казваше за това преди няколко дни, скъпи?

Казаните за супа?

- Господи, Хенри, ама че си над ут! - каза Филип.

Лилиан се засмя.

- Той е сант иментален. Кат о всички мъже. Но, скъпи, аз на ист ина го оценявам. Не като

подарък, а като идея.

- Идеята му си е ч исто егоист ич на, ако питаш мен - каза майката на Риърдън. - Друг мъж би

донесъл диамантена гривна, ако иска да направи подарък на жена си, защото ще мисли за нейното

удоволствие, а не за своето собствено. Но Хенри мисли, че само защото е направил нов вид

тенекия, за всички тя е по- ценна от диамантите, именно защото той я е направил. Такъв си е още

от петгодишен - най-себичното хлапе, което сте виждали - и аз си знаех, че като порасне, ще бъде

най-егоистичното същество на земята.

- Не, сладко е - каза Лилиан. - Очарователно.

Тя пусна гривната на масата. Стана, сложи ръце на рамене те на Риърдън, после се вдигна на

пръсти и го целуна по бузата с думите:

- Благодаря т и, скъпи.

Той не помръдна, не наведе глава към нея. След малко се обърна, съблече палтото си и седна

до огъня, отделно от другите. Чувстваше единствено огромно изтощение.

Не слушаше разговора им. Чуваше смътно, че Лилиан спори, защитавайки го срещу майка

му.

- Познавам го по-д обре от теб - казваше майка му. - Ханк Р иърдън не се интересува от нищо,

било то човек, животно или плевел, освен ако не е свързано по някакъв начин с него и него вата

работа. Само за това го е грижа. Опитах се по всякакъв на чин да го науча на малко скромност, цял

живот се опитвам, но се провалих.

Той беше предложил на майка си неограничени средства, за да живее както и където поиска,

чудеше се защо беше настояла да живее с него. Успехът му, мислеше си той, има някакво значение

за нея, и ако това е така, значи между тях има връзка - единствената връзка, която той признаваше;

ако тя искаше място в дома на успелия си син, той нямаше да ѝ го откаже.

- Безполезно е да се надяваме, че от Хенри ще излезе светец, майко - каза Филип. - Той не е

роден за светец.

- Напрот ив, Филип, грешиш - каза Лилиан. - Толкова м ного грешиш! Хенри има всичк и

заложби на светец. Това е проб лемът.

Какво искат от него - мислеше си Риърдън. Какво преслед ват? Той никога не беше искал

каквото и да е от тях, тъкмо те желаеха да го задържат, те предявяваха претенции към него, и тези

претенции изглежда имаха формата на обич, но беше форма, по-трудна за понасяне от всеки вид

омраза. Той презираше безпричинната привързаност, също както презираше и неспечеленото

богатство. Те твърдяха, че го обичат по някаква неизвестна причина, и пренебрегваха всички неща,

за които той можеше да иска да бъде обичан. Той се чудеше какъв отклик се надяваха да полу чат

от него по този начин - ако изобщо искаха отклик.

Тъкмо това искаха, мислеше си той, иначе защо са тези непрекъснати оплаквания, тези