Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

който получава животоспасява що кръвопреливане само от гледката на кипяща първична жизне -

ност. Докато наблюдаваше усилията на Ларкин, Риърдън се чув стваше така, сякаш гледа мравка да

се мъчи под тежестта на киб ритена клечка. Толкова е трудно за него, мислеше си Риърдън, и е

толкова лесно за мен. Така че му даваше съвет, внимание и так тичен, търпелив интерес, всеки път,

когато можеше.

- Аз съм твой приятел, Ханк - Риърдън го гледаше изпита телно. Ларкин погледна встрани,

сякаш преценяваше нещо наум. След малко попита внимателно:

- Как е твоят човек във Вашингтон?

- Добре, предполагам.

- Трябва да си сигурен. Важно е.

Той погледна нагоре към Риърдън и повтори с някаква притеснена настойчивост, сякаш

изплащаше болезнен морален дълг:

- Ханк, м ного е важно.

- Предполагам.

- Всъщност тъкмо това дойд ох да ти кажа.

- Има ли някаква специална прич ина?

Ларкин помисли за момент и реши, че дългът е платен.

- Не - каза той.

Риърдън мразеше тази тема. Знаеше, че трябва да има човек, който да защитава интересите

му в законодателната власт. Всички индустриалци трябваше да наемат такива хора. Но той никога

не беше обръщал много внимание на този аспект от бизнеса си - не беше съвсем убеден, че е чак

толкова необходимо. Някакво необяснимо отвращение — отчасти от претенциозност, отчасти от

отегчение — го възпираха винаги, когато се опитваше да помисли за това.

- Проблемът, Пол - каза той, м ислейки на глас - е, че хора та, които човек трябва да наеме за

такава работа, са една мръсна пасмина.

Ларкин гледаше встрани.

- Такъв е животът - каза той. - Проклет да съм, ако разбирам защо. Не можеш ли да ми

обясниш? Какво не е наред със света?

Ларкин тъжно повдигна рамене.

- Защо задаваш безполезни въпроси? Колко е дълбок океа нът? Колко е високо небето? Кой е

Джон Голт?

Риърдън се изправи на стола.

- Не - рязко каза той. - Не. Няма прич ина да се чувствам така.

Той стана. Изтощението му си беше отишло, докато говоре ше за бизнеса си. Почувства

внезапен прилив на непримиримост, нужда да възстанови и предизвикателно да утвърди отново

собствения си възглед за действителността, онова чувство за нея, което беше изпитвал, докато се

прибираше към къщи тази вечер и което сега изглеждаше заплашено по някакъв неназовим начин.

Той премина през стаята, докато енергията му се връщаше. Погледна семейството си.

Те бяха объркани, нещастни деца, мислеше си той, всичките, дори и майка му, и беше

глупаво да се сърди на тяхната негодност, тя идваше от тяхната безпомощност, а не от злоба. Той

беше този, който трябваше да се научи как да ги разбира, защото той имаше какво да им даде, а те

никога не можеха да споделят неговото чувство за радостна, необятна сила.

Той ги погледна от другия край на стаята. Майка му и Филип страстно разискваха нещо, но

той забеляза, че те всъщност не влагаха страст, просто бяха нервни. Филип седеше на нисък стол, с

изпънат напред корем, с тежест, прехвърлена върху раменете, сякаш нещастната му, неудобна

позиция трябваше да нака же всеки, който го погледне.

- Какъв е проб лемът, Фил? - попита Риърдън, приближавайки го. - Изглеждаш съсипан.

- Имах тежък ден — мрач но каза Филип.

- Ти не си единственият, койт о раб оти м ного - каза майка му. - И другите имат проблем и, ако

и това да не са милиардерски транс-супер-континентални проблеми като твоите.

- Ами това е хубаво. Винаги съм мислил, че Филип т рябва да си намери собствени интереси.

- Добре? Искаш да кажеш, че ти харесва да виждаш как брат ти се поболява от работа?

Забавно ти е, нали? Винаги съм мис лила, че ти е забавно.

- Нищо подоб но, майко. Искам да помогна.

- Не е необход имо да помагаш. Не е необход имо да чувстваш каквото и да е към никого от

нас.

Риърдън никога не знаеше какво прави брат му, или какво иска да прави. Той беше изпратил

Филип в колеж, но Филип не беше в състояние да определи на какво конкретно иска да се посвети.

Според представите на Риърдън имаше нещо нередно в това човек да не се стреми към някаква

доходна работа, но той не искаше да нала га своите стандарти на Филип - можеше да си позволи да

издържа брат си и да не обръща внимание на разходите. Нека не се насилва, мислеше си Риърдън

години наред, нека има възможността да из бере кариерата си, без да е принуден да се бори за

прехраната си.

- Какво прави д нес, Фил? - попита търпеливо той.