Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

долара заем от правителството. Сега оглавяваше огромен концерн, който беше погълнал много по -

малки компании. Както обичаше да казва, това доказваше, че способният човек все още има шанс

да успее в този свят.

- Единственото оправдание на частната собственост - каза Орън Б ойл - е службата на

обществото.

- Това, мисля, е несъм нено - каза Уесли Мауч.

Орън Бойл шумно преглътна питието си. Той беше едър мъж с отривисти жестове, цялата му

външност показваше, че е пълен с живот, освен малките черни цепнатини на очите му.

- Джим - каза той, - риърдъновият метал изглежда е огром на измама.

- Аха - каза Тагарт.

- Чух, че нит о един експерт не е дал положителна оценка за него.

- Не, нито ед ин.

- Подобряваме стоманените релси от поколения наред и уве личаваме теглот о им. Вярно ли е,

че релсите от риърдънов метал ще са по-леки от най-евтината и нискокачествена стомана?

- Точ но така - каза Тагарт. - По-леки са.

- Но това е смехотворно, Джим. Това е физически невъзмож но. За твоята натоварена,

високоскоростна главна линия?

- Точ но така.

- Но така си търсиш белята.

- Не аз, сестра ми.

Тагарт завъртя бавно столчето на чашата между пръстите си. За миг настъпи тишина.

- Националният съвет по металообработваща пром ишленост прие резолюция, с коят о

назначава комитет за изследване на риърдъновия метал, тъй като употребата му може да е опасна

за обществото - каза Орън Бойл.

- Това, по м ое мнение, е мъдро - каза Уесли Мауч.

- Когато всички са съгласни - гласът на Тагарт изведнъж стана писклив, - когато хората са

единодушни, как може един човек да дръзне да не е съгласен? С какво право? Ето това искам да

знам - с какво право?

Очите на Бойл се впиха в лицето на Тагарт, но мътната светлина в стаята не позволяваше

лицата да се виждат ясно: пред не го имаше само бледо, синкаво петно.

- Като си пом ислим за естествените ресурси по време на крит ичен недост иг - меко каза Бойл,

- като си пом ислим за жиз неноважните суровини, коит о се хабят за безотговорни частни

експерименти, като си помислим за рудата...

Той не довърши. Отново погледна Тагарт. Но Тагарт изглежда знаеше, че Бойл чака, и

намираше мълчанието за приятно.

- Обществеността има жизненоважен интерес от природните ресурси, Джим, като желязната

руда например. Обществеността не може да остане безразлична към безразсъдното, себично

прахосване от страна на един антисоциален индивид. В крайна сметка частната собственост е само

попечителство, упражнява но в полза на обществото като цяло.

Тагарт хвърли поглед към Бойл и се усмихна - усмивката беше многозначителна и искаше да

каже, че нещо в думите му е отговор на нещо в думите на Бойл.

- Алкохолът, който сервират тук, е е отвратителен. Предпо лагам, че това е цената, коят о

трябва да платим, за да не се тъпчем с тълпите. Но наистина ми се иска да разберат, че си имат

работа с експерти. Щом си плащам, очаквам срещу парите си да получа и полагащото ми се

удоволствие.

Бойл не отговори, лицето му беше станало мрачно.

- Слушай, Джим... - започ на тежко той.

Тагарт се усмихна.

- Какво? Слушам те.

- Джим , сигурен съм, ще се съгласиш, че няма нищо по-разрушително от монопола.

- Да - каза Тагарт - от една страна. От д ругата обаче стои блатото на необузданата

конкуренция.

- Това е вярно. Съвсем вярно. По мое м нение правилният път е по средата. Мисля си, че дълг

на обществото е да отреже крайностите, не е ли така?

- Да - каза Тагарт, - така е.

- Виж ситуацията в б изнеса с желязна руда. Националното производство изглежда спада с

нечувани темпове. Това заплашва съществуването на цялата стоманена индустрия. Стоманоле-

ярните в цялата страна затварят. Само една рудодобивна ком пания има късмета да не е засегната от

общите обстоятелства. Производството ѝ е голямо и всичко върви по график. Но кой печели от

това? Никой, освен собственикът ѝ. Това справедливо ли е според тебе?

- Не - каза Тагарт, - не е справед ливо.

- Повечето от нас не притежават железни м ини. Как можем да се конкурираме с човек, койт о

има парче от Божиите природ ни ресурси? Чудно ли е, че той винаги може да доставя стомана,

докато ние трябва да се борим, да чакаме, да губим клиентите си и бизнесът ни да пропада? В

обществен интерес ли е един човек да разрушава цяла индустрия?

- Не - каза Тагарт, - не е.

- Струва ми се, че националната полит ика трябва да бъде на сочена към това да разпределя