Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

- Няма да ти е интересно.

- Напрот ив, интересно ми е. Затова питам.

- Трябваше да се срещна с двайсет души в цялата околност , от тук до Рединг и У илм ингтън.

- За какво ти е б ило да ги виждаш?

- Опитвам се да събера пари за „Приятели на глобалния прогрес―.

Риърдън никога не успя да запомни многото организации, в които членуваше Филип, нито

пък имаше ясна представа за тяхната дейност. Беше чувал смътно Филип да споменава тази през

последните няколко месеца.

Тя изглежда се беше посветила на някакви безплатни лекции по психология, народна музика

и кооперативно селско стопанст во. Риърдън изпитваше презрение към подобни групи и не виж-

даше причини да се запознава по-отблизо с тяхната дейност.

Остана безмълвен. Филип добави без подкана:

- Трябват ни десет хиляд и д олара за жизнено важна програма, но събирането на пари е живо

мъченичество. У хората не е останала и капка социална съзнателност. Като си помисля за

подпухналите богаташи, които видях днес - ами те ще похарчат много повече за някаква прищявка,

но аз не можах да изстискам дори и стотачка от тях, а само това исках. Нямат никакво ч увство за

морален дълг, никакви... На какво се смееш? - рязко попита той. Риърдън стоеше пред него и се

усмихваше.

Беше толкова детински безочливо, мислеше си Риърдън, толкова безпомощно жестоко: намек

и обида, поднесени заедно. Ще ше да е толкова лесно да смаже Филип, като върне обидата - при

това обида, която щеше да е смъртоносна, защото беше вярна, - че не можа да си позволи да я

произнесе. Бедният глупак сигурно знае, че се е оставил на милостта ми, знае, че се е открил за

удара, така че не трябва да го правя, и това ще бъде най-добрият ми отговор, който той няма как да

пропусне. Колко ли нещастно трябва да живее човек, за да позволи да го изтезават така?

И тогава Риърдън изведнъж видя, че може да пробие поне веднъж през хроничното гадене на

Филип, да му поднесе шокиращо удоволствие, неочаквано удовлетворение на безнадеждно

желание. Мислеше си: какво ме интересува желанието му? То е негово, също както риърдъновият

метал е мой, за него то значи същото, което металът значи за мен, нека го видим щастлив поне

веднъж, може да научи нещо, не казах ли, че щастието е средство за пречистване? Тази вечер

празнувам, нека празнува и той, за него ще значи толкова много, а за мен - толкова малко.

- Филип - каза с усмивка той, - обади се на госпожица Айвс в моя кабинет ут ре. Тя ще ти

даде чек за десет хиляди долара.

Филип го погледна неразбиращо - не беше нито шок, нито удоволствие, а просто празен,

изцъклен поглед.

- О - каза Филип и добави: - Ще го оценим високо.

В гласа му нямаше емоция, дори и такава проста емоция като алчност.

Риърдън не можеше да разбере собственото си чувство: ся каш нещо тежко и празно рухна в

него - той почувства едновременно тежестта и празнотата. Знаеше, че е разочарование, но се

чудеше защо е толкова сиво и грозно.

- Много м ило от твоя страна, Хенри - сухо каза Филип. - Изненадан съм. Не го очаквах.

- Не разбираш ли, Фил - каза Лилиан, с особено ясен и весел глас. - Хенри е отлял метала си

днес.

Тя се обърна към Риърдън.

- Ще го обявим ли за национален празник, скъпи?

- Ти си добър човек, Хенри - каза майка му и д обави: - Но не достатъчно често.

Риърдън стоеше и гледаше Филип, сякаш чакаше нещо. Филип гледаше встрани, после

вдигна очи и издържа на погледа на Риърдън, сякаш сам той го подлагаше на изпитание.

- Всъщност не искаш наист ина да помогнеш на хората в не равностойно положение, нали?

Филип зададе въпроса, а Риърдън чу, неспособен да го повярва, че тонът на гласа му беше

обвинителен.

- Не, Фил, изобщо не ме е грижа. Просто искам да си щас тлив.

- Но тези пари не са за мен. Не ги съб ирам за някакви лич ни цели. Нямам никакъв

егоистичен интерес в цялата тази работа.

Гласът му беше студен, с нотка на осъзната добродетел.

Риърдън се обърна. Почувства внезапно отвращение - не защото думите бяха лицемерни, а

защото бяха верни, Филип наис тина го мислеше.

- Между другот о, Хенри - добави Филип, - м оже ли да те помоля госпожица Айвс да ми даде

парите в брой?

Риърдън се извърна отново към него, учуден.

- Виждаш ли, „Приятелите на глобалния прогрес― са много прогресивна група и винаги са

твърдели, че ти представляваш най-тъмния елемент на социалния упадък в страната, така че ще ни

притесни, ако твоето име е в списъка с дарителите, защото ня кой може да ни обвини, че сме се