Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

колкото и те. Дори по-добре. И ние бяхме толкова важни. Така или иначе, кой по дяволите беше

Джед Старнс? Просто някакъв си механик от евтин гараж - знаете ли, че тъкмо така е започнал -

без каквато и да е среда. Моето семейство някога е било едно от Четиристотинте в Ню Йорк. Дядо

ми е бил член на конгреса. Не е моя вината, че баща ми не можеше да си позволи да ми даде

собствена кола, когато ме изпрати на училище. Всички други момчета имаха коли. Името на

семейството ми беше също толкова добро, колкото и техните. Когато отидох в колежа... - той спря

рязко. - От кой вестник казахте, че сте?

Тя му беше казала името си, не знаеше защо сега е доволна, че той не го е разпознал и защо

предпочиташе да не го осведомява.

- Не съм казала, че съм от вестник - отговори тя - имам нужда от малко информация за

фабриката за двигатели за съвсем частни цели, не за публикуване.

- Аха - той изглеждаше разочарован. Продължи кисело, сякаш тя беше виновна за някаква

преднамерена обида към него.

- Мислех, че може би сте дошла, за да вземете интервю, защото пиша автобиографията си -

той посочи книжата на масата. - И възнамерявам да кажа доста неща. Тоест... О, мамка му! - извед-

нъж извика той, спомняйки си за нещо.

Хукна към котлона, вдигна капака на тенджерата и започна да разбърква яхнията с омраза,

без да обръща внимание на действията си. Хвърли мократа лъжица на печката и остави мазнината

да капе върху газовите котлони, сетне се върна на масата.

- Да, ще напиша автоб иографията си, ако някой ми даде шанс - каза той. - Как мога да се

съсредоточа върху сериозна ра бота, когато трябва да живея по този начин? - той посочи с глава

към печката. - Приятели, ха! Тези хора мислят, че само защото са ме взели, могат да ме

експлоатират като китайско кули! Само защото нямаше къде другаде да отида. Лесно им е на тия

стари мои приятели. Той и пръст не вдига из къщи, по цял ден си стои в магазина, в мърлявия,

дребен, мизерен магазин за канцеларски принадлежности - може ли това да се сравни по важност с

книгата, която пиша? А тя излиза на пазар и иска да гледам проклетата ѝ манджа. Знае, че

писателят има нужда от спокойствие и концентрация, но пука ли ѝ за това? Знаете ли какво каза

днес?

Той се наведе заговорнически през масата, сочейки съдове те в мивката.

- Отиде на пазара и остави всич ки съдове от закуската там, каза, че ще ги изм ие по-късно.

Знам какво иска. Очаква аз да го направя. Е, ще я разочаровам. Ще ги оставя там, където са си.

- Бихте ли ми позволили да ви задам няколко въпроса за фабриката за двигатели?

- Не си мислете, че тази фаб рика е била единственото нещо в живота ми. Заемал съм много

важни позиции преди това. Имах обещаващи връзки по едно или друго време, с предприятия, про -

извеждащи хирургически консумативи, хартиени опаковки, мъжки шапки и прахосмукачки.

Разбира се, тези неща не ми предос тавяха достатъчно размах. Но фабриката за двигатели - това бе-

ше големият ми шанс. Точно това чаках.

- Как стана така, че я прид об ихте?

- Беше предназначена за мен. Беше осъществената ми мечта. Фабриката беше затворена -

банкрутирала. Наследниците на Джед Старнс я бяха сравнили със земята доста бързо. Не знам

какво е ставало, но е било нещо доста шантаво, така че компа нията фалира. Хората от железницата

затвориха разклонението. Никой не искаше мястото, никой не искаше да наддава. Но тази велика

фабрика, с цялото си оборудване, с всички машини, с всич ко, което беше правило милиони за

Джед Старнс, беше възможността, на която имах право. Така че събрах няколко приятели и

основахме корпорацията „Обединени услуги―, като струпахме малко пари. Но нямахме достатъчно,

имахме нужда от заем, за да ни помогне да се измъкнем и да започнем. Беше напълно сигурна

сделка, бяхме млади хора, започващи велика кариера, пълни с не търпение и надежда за бъдещето.

Но да не мислите, че някой ни окуражи? Нищо подобно. Не и тези алчни, окопали се лешояди с

привилегии! Как щяхме да успеем в живота, ако никой не ни дадеше фабрика? Не можехме да се

съревноваваме с малките лекета, които наследяват цели вериги от фабрики, нал и? Нямахме ли пра-

во на същия пробив? Да не чувам нищо повече за справедливост! Работех като куче, опитвайки се

да накарам някой да ни заеме па рите. Но това копеле Мидас Мълиган ме прекара през цедка.

Тя се изправи на стола си.

- Мидас Мълиган?

- Да - банкерът , който изглеждаше като шофьор на кам ион и действаше като такъв.