Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

можеше да си представи - той се изпари във въздуха, и той, и банката. От банката не беше останала

и една излишна стотинка, от която да вземем законно полагащото ни се. Пръснахме доста пари по

детективи, опитвайки се да го открием, то кой ли не се опита, но се отказахме.

Не, мислеше си Дагни, освен че ми се повдига, този случай не е много по-лош от всички

други неща, които Мидас Мълиган е понесъл през годините. Беше понасял много загуби под

ударите на подобни справедливи закони, под ударите на правила и на редби, които му бяха

стрували много по-големи суми пари - беше ги понасял и беше се борил и работил по-усилено -

едва ли този случай го е сломил.

- Какво стана със съдията Нарагансет? - неволно попита тя и се зачуди каква подсъзнателна

връзка я е накарала да го направи. Знаеше малко за съдията Нарагансет, но беше чувала и запомни-

ла името му, защото това беше име, което принадлежеше изклю чително и само на Северна

Америка. Изведнъж осъзна, че не е чувала нищо за него от пет години.

- О, той се пенсионира - каза Лий Хънзейкър.

- Нима? - въпросът беше почти изпъшкан.

- Аха.

- Кога?

- Ами около шест месеца след това.

- Какво прави, откак се е пенсионирал?

- Не мисля, че някой е чувал нещо за нег о оттогава.

Той се чудеше защо тя изглежда изплашена. Част от ужаса, който тя усещаше, се състоеше в

това, че и тя не може да назове причината.

- Моля ви, кажете ми за фабриката за двигатели - с усилие каза тя.

- Ами Юджийн Лоусън от Националната обществена банка в Медисън най-накрая ни даде

заем, за да купим фабриката, но той беше евтин, мърляв тип, нямаше достатъчно пари, за да ни

помогне да се справим, не можа да ни помогне, когато банкрутирахме. Не беше наша вината.

Всичко беше срещу нас от самото начало. Как можем да управляваме фабрика, когато нямаме

железопътна линия? Нямахме ли право на железопътна линия? Опитах се да ги накарам да отворят

разклонението, но тия проклетници от „Тагарт Транс―... - той спря. - Ей, случайно да сте от ония

Тагарт?

- Аз съм операт ивният вицепрезидент на „Тагарт трансконтинентал―.

За миг той я изгледа с празен ступор - тя видя борбата на страха, раболепието и омразата в

премрежените му очи. Резултатът беше внезапно ръмжене:

- Не ми трябва никоя важна клечка! Не си мислете, че ме е страх от вас! Не очаквайте да

моля за работа. Не искам услуги от никого. Обзалагам се, че не сте свикнала хората да ви говорят

така, нали?

- Господин Хънзейкър, ще съм ви м ного б лагодарна, ако м и дадете информацията, от коят о

имам нужда за фабриката.

- Малко е късно да се интересувате. Какво става? Съвестта ли ви мъчи? Вие оставихте Джед

Старнс да стане червив с пари от тази фабрика, но не ни дадохте възможност. А беше същата фаб -

рика. Правехме всичко, което и той. Започнахме да произвеждаме същия двигател, който му беше

изкарвал най-много пари години наред. А после някакво парвеню, за което никой не беше чувал,

отвори боклучава фабрика в Колорадо под името „Нилсън Мотърс― и изкара нов двигател от същия

клас като модела на Старнс, но на половин цена! Не можехме да направим нищо, нали? За Джед

Старнс всичко беше наред, нямаше разрушителни конкуренти, които да му се нахвърлят по негово

време, но какво щяхме да правим ние? Как щяхме да се борим с този Нилсън, след като никой не

ни даде двигател, който да се съревновава с неговия?

- Поехте ли и изследователската лаборатория на Старнс?

- Да, да, там беше. Всичко беше там.

- И персоналът ли?

- О, някои от тях. Много си бяха тръгнали, докато фабрика та беше затворена.

- А изследователският екип?

- Те си бяха тръгнали.

- Наехте ли собствени учени?

- Да, да, няколко, но нека ви кажа, нямах м ного пари за хар чене за такива неща кат о

лаборатории, при условие че никога нямах достатъчно пари, които да ми позволят да дишам. Дори

не можех да плащам сметките за абсолютно жизнено важни модернизации и ремонти, които

трябваше да направя - фабриката беше отчайващо старомодна от гледна точка на човешката

ефикасност. Офисите на изпълнителните директори имаха голи гипсови стени и мънички тоалетни.

Всеки съвременен психолог ще ви каже, че никой не може да даде най-доброто от себе си в такива

депресиращи условия. Трябваше да направя по-светла цветова схема в моя кабинет и прилична

модерна баня с душ-кабина. Нещо повече, похарчих доста пари за ново кафене, игрална зала и зала