Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

не би могла да остане незабелязана. Но Мълиган беше изчезнал, и през седемте години оттогава

насам в многото слухове, предположения, теории, ис тории от неделните вестници и свидетели,

които твърдяха, че са го виждали къде ли не по света, нямаше никаква следа от правдоподобно

обяснение.

Измежду всички истории имаше една толкова невероятна, че Дагни вярваше в истинността ѝ:

нищо в характера на Мълиган не можеше да даде основание на някого просто да я измисли.

Говореше се, че последният човек, който го е видял в пролетната утрин на неговото изчезване,

била една стара жена, която продавала цветя на една чикагска улица, близо до банка „Мълиган―. Тя

разправяла, че той спрял и купил букет от първите за годината зюмбюли. Лицето му било най-

щастливото, което тя някога била виждала - изглеждал като младеж, изправен пред великото, не -

достижимо видение на един живот, който се разкрива пред него - белезите от болка и напрежение,

утайката на годините по лице то му били изчезнали и онова, което останало, било само радостно

нетърпение и покой. Той взел цветята с ненадеен импулс и намигнал на старата жена, сякаш ѝ

споделял някоя шега. Казал:

- Знаете ли колко съм об ичал това, че съм жив - винаги?

Тя го зяпнала удивено, а той си тръгнал, стискайки цветята в ръката си - широкоплещеста,

изправена фигура, в сериозен, скъп костюм на бизнесмен, отдалечаваща се към подредените стени

на сградите с офиси, по чиито стъкла блестяло пролетното слънце.

- Мидас Мълиган беше пороч но копеле с доларов знак, врязан в сърцето - каза Дий

Хънзейкър сред острите изпарения на яхнията. - Цялото ми бъдеще зависеше от някакъв си

мизерен половин милион долара, който за него беше дребни пари, но когато кандидатствах за заем,

той ме отряза направо, с глупавото оправдание, че не мога да му дам обезпечение. Откъде да събе -

ра това обезпечение, когато никой никога не ми е давал шанса за нещо голямо? Защо даваше пари

на другите, а не на мен? Това си беше чиста дискриминация. Изобщо не го интересу ваха моите

чувства - каза, че миналите ми провали ме дисквалифицират да притежавам дори и сергия със

зеленчуци, а какво оставало за фабрика за двигатели. Какви провали? Какво да направя, когато

един куп неграмотни бакали отказаха да ми сътрудничат за хартиените опаковки. С какво право

той съди способностите ми? Защо плановете ми за собственото ми бъдеще трябва да зависят от

произволното мнение на един себичен монополист? Нямаше да търпя това. Нямаше да оставя

нещата просто така. Предявих иск срещу него.

- Какво сте направили?

- О, да - гордо каза той, - предявих иск. Сигурен съм, че из глежда странно във вашите

тесногръди източни щати, но щатът Илинойс имаше много хуманен, прогресивен закон, по който

можех да го съдя. Трябва да кажа, че това беше първото подобно дело, но имах много умен,

либерален адвокат, който намери начин да спечелим. Имаше закон за икономическото извънредно

положение, който казваше, че на хората се забранява да дискриминират по каквато и да е причина

всеки човек за всяко едно начинание, засягащо неговото препитание. Използваха го, за да защита-

ват сезонните работници и другите такива, но той беше приложим и в случая с мен и моите

партньори, нали? Така че отидохме в съда и свидетелствахме за лошите провали, които са ни се

случвали преди, а аз цитирах Мълиган, че не мога да притежавам дори сергия за зеленчуци, и

доказахме, че всички членове на корпорацията „Обединени услуги― нямат престиж, нямат кредит,

нямат начин да се издържат, и следователно покупката на фабриката за двигате ли е единственият

ни шанс за препитание, и следователно Мидас Мълиган няма право да ни дискриминира, и

следователно имаме право да искаме заем от него съгласно закона. О, делото беше съвършено, но

човекът, който председателстваше съда, беше съдията Нарагансет, един от тези старомодни монаси

от съдилищата, които мислят като математици и никога не усещат човешката страна. Той просто

си седеше там по време на делото като мра- морна статуя, като ония мраморни статуи с

превръзката на очите. В края той инструктира журито да произнесе присъда в полза на Мидас

Мълиган и каза някои много груби неща за мен и моите партньори. Но ние обжалвахме пред по -

висока инстанция и там обърнаха присъдата и заповядаха на Мълиган да ни даде заем при нашите

условия. Той имаше три месеца за изпълнение, но преди да изтекат, стана нещо, което никой не