Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

госпожице Тагарт? Документът, който ос тавих, когато напуснах Минесота, е вписан в сърцата на

бедните, които никога преди това не са имали шанс.

Тя не искаше да произнася и една ненужна дума, но не може ше да се спре: продължаваше да

вижда фигурата на старата прислужница, която търка стъпалата.

- Виждали ли сте тази част от страната оттогава? – попита тя.

- Вината не е моя! - изскимтя той. - Вината е на богат ите, които още имаха пари, но не

искаха да ги пожертват, за да спасят банката ми и хората на Уисконсин! Не можете да ме

обвинявате! Аз изгубих всичко!

- Господин Лоусън - с усилие каза тя, - случайно да си спом няте името на ч овека, койт о

оглавяваше корпорацията, която притежаваше фабриката? Корпорацията, на която заехте парите.

Наричала се е „Обединени услуги―, нали? Кой беше президентът?

- О, него ли? Да, помня го. Името му беше Лий Хънзейкър. Много ценен млад човек, койт о

получи този ужасен удар.

- Къде е той сега? Знаете ли адреса му?

- Ами мисля, че е някъде в Орегон. Гранджвил, Орегон. Сек ретарката ми може да ви даде

адреса му. Но не виждам от какъв интерес... Госпожице Тагарт, ако възнамерявате да се опитвате

да се срещнете с господин Уесли Мауч, нека ви кажа, че господин Мауч придава особена тежест на

моето мнение по въпроси, засягащи теми като железопътните компании и други...

- Нямам желание да виждам господин Мауч - каза тя и се изправи.

- Но тогава... не разбирам... Каква беше всъщност целта ви, за да дойдете тук?

- Опитвам се да намеря един човек, койт о е работ ил в ком панията за двигатели „Двайсет и

век―.

- Защо искате да го намерите?

- Искам да работи за моята железопът на компания.

Той разтвори широко ръце, гледайки невярващо и леко въз мутено.

- В такъв момент, когато толкова жизнено важни въпроси са на кантар, вие предпочитате да

си губите времето, за да търсите служител? Вярвайте ми, съдбата на вашата железопътна компа ния

зависи от господин Мауч много повече, отколкото от всеки служител, който можете да намерите.

- Довиждане - каза тя.

Беше се обърнала да излиза, когато той каза отривисто и високо:

- Нямате никакво право да ме презирате!

Тя спря и го погледна.

- Не съм изразявала никакво мнение.

- Аз съм съвършено невинен, тъй като изгуб их парите си, из губих всичките си собствени

пари за добрата кауза. Мотивите ми бяха чисти. Не исках нищо за себе си. Никога не съм искал

нищо за себе си. Госпожице Тагарт, гордо мога да кажа, че през целия си живот не съм изкарвал

печалба!

Гласът ѝ беше тих, твърд и официален:

- Господин Лоусън, м исля, че трябва да ви уведомя, че от всички твърдения, които един мъж

може да изрече, това за мен е най-презряното.

* *

- Никога не съм имал късмет! - каза Лий Хънзейкър. Той седеше в средата на кухнята, на

маса, отрупана с хартии. Имаше нужда от бръснене, а ризата му - от пране. Беше трудно да се

отгатне възрастта му: подутата плът на лицето му изглеждаше гладка и чиста, недокосната от

жизнен опит, побеляващата коса и премрежените очи изглеждаха напълно изтощени. Той беше на

четирийсет и две.

- Никой никога не ми даде шанс. Надявам се, че са доволни от това, което направиха с мен.

Но не мислете, че не знам. Знам, че бях измамен по рождение. Не им позволявайте да се надуват

колко са мили. Те са смрадлива шайка лицемери.

- Кой? - попита Дагни.

- Всички - каза Лий Хънзейкър. - Хората са копелета в сърцето си и няма полза да се правят

на други. Справедливост? Ха! Вижте я само - той посочи наоколо. - Човек като мен натикан в това!

Зад прозореца светлината на обедното слънце изглеждаше като сивкав полумрак сред

неприветливите покриви и голите дървета на място, което не беше село, но което никога нямаше да

може да се превърне окончателно в град. Здрачът и влагата изглежда се бяха пропили в стените на

кухнята. Купчина мръсни съдове пълнеха мивката, тенджера с яхния къкре ше на котлона,

изпускайки пара с мазната миризма на евтино месо, прашна пи шеща машина стоеше сред

листовете на масата.

- Ком панията за двигатели „Двайсети век― - каза Лий Хънзейкър - беше едно от най-

прочутите имена в историята на американската индустрия. Аз бях президент на тази компания.

Притежавах фабриката. Но те не ми дадоха шанс.

- Не сте били президент на ком панията „Двайсет и век―, на ли? Мисля, че сте оглавявал и

корпорация, наречена „Обединени услуги―?

- Да, да, но т о е същот о. Ние поехме фабриката. Щяхме да се справим също толкова добре,