Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

- Какво би те направило щастлива, Лилиан? - попита той. Гласът му беше безизразен.

Тя се усмихна, облегна се назад на стола си, отпусна се - беше наблюдавала напрегнато

лицето му.

- О, скъпи - каза тя с отегчена веселост, - това е мошенически въпрос. Задна врат ичка. Клауза

за измъкване.

Тя стана, отпусна ръцете си рязко, изпъна тялото си в мек, грациозен жест на безпомощност.

- Какво би могло да ме направи щастлива ли, Хенри? Ти трябва да ми кажеш. Ти т рябваше да

го откриеш за мен. Аз не знам. Ти трябваше да гo създадеш и да ми го предложиш. Това беше твоя

отговорност, твое задължение, твой дълг. Но ти няма да си пъ рвият мъж, който не е спазил това

обещание. Това е най- лесният за избягване дълг. О, ти никога няма да се измъкнеш, без да платиш

за товар желязна руда, която ти е доставена. Би го направил само за живот.

Тя се движеше спокойно из стаята, жълтозелените гъ нки на полата ѝ се виеха в дълги вълни

около нея.

- Знам, ч у подоб ни искания не са практ ични - каза тя, - нямам ипотека върху теб, нямам

допълнителни гаранции, нямам оръжия, нямам вериги. Нямам никакъв контрол върху теб, Хенри -

нищо, освен честта ти.

Той стоеше и я гледаше така, сякаш му костваше всичките му усилия да държи очите си

приковани в лицето ѝ, за да продължи да я вижда и да понася гледката.

- Какво искаш? - попита той.

- Скъпи, има толкова м ного неща, които м ожеш да отгатнеш сам, ако наистина искаш да

знаеш какво искам. Например, ако си ме отбягвал толкова очевидно в продължение на месеци, не

бих ли желала да знам причината?

- Бях много зает.

Тя вдигна рамене.

- Съпругата очаква да бъде първата грижа в живота на съ пруга си. Не знаех, че когато се

закле да напуснеш всичко друго, това не е включвало пещите.

Тя дойде по-близо и с развеселена усмивка, която изглежда се подиграваше и на двама им,

плъзна ръцете си около него. Това беше гъвкавият, инстинктивен, див жест на младоженец при

нежелания контакт с курва - жестът, с който той отблъсна ръка та ѝ от тялото си и я отхвърли

настрани. Стоеше парализиран, шокиран от грубостта на собствената си реакция. Тя го гледаше

вторачено, с лице, оголено от удивление, без мистериозност, без фалш или защита - каквито и

сметки да си беше правила, това беше нещо, което не очакваше.

- Съжалявам , Лилиан... - каза той т ихо, с глас, изпълнен с искреност и страдание. Тя не

отговори. - Съжалявам... Просто съм много уморен — добави той с безжизнен глас, беше разбит от

тройната лъжа, част от която беше изневяра, срещу която не можеше да понесе да се изправи и

това не беше изневярата спрямо Лилиан. Тя се разсмя за миг.

- Е, ако това е влиянието на работата ти върху теб, може и да стигна до там, че да я одобря.

Моля за прошка, просто се опитвах да изпълня дълга си. Мислех, че си сладострастник, който

никога няма да се издигне над инстинктите на животно в калта. Не съм една от тези кучки, които

имат място там.

Тя хвърляше думите сухо, дистанцирано, без да мисли. Умът ѝ се блъскаше над един въпрос

и хукваше към всеки възможен отговор. Тъкмо последното й изречение го накара изведнъж да се

изправи срещу нея, да се изправи просто, директно, вече не като човек, който се защитава.

- Лилиан, каква е целта на живота ти? - попита той.

- Какъв груб въпрос! Никой просветен човек не би го задал.

- Добре, какво правят просветените хора с живота си?

- Може би не се опитват да правят нищо. Това е и тяхното просветление.

- Какво правят с времето си?

- Със сигурност не го прекарват в произвеждане на водопроводни тръби.

- Кажи ми, защо продължаваш да говориш за това? Знам , че презираш водопроводните

тръби. Изяснили сме това отдавна. Презрението ти не значи нищо за мен. Защо продължаваш да го

повтаряш?

Той се учуди защо това я наранява, не знаеше по какъв начин, но беше убеден, че е така.

Чудеше се защо чувства с абсолютна сигурност, че това е правилното нещо, което е трябвало да

каже.

Тя попита сухо:

- Каква е целта на този внезапен разпит?

Той отговори просто:

- Исках да знам дали има нещо, което наист ина искаш. Ако има, бих желал да ти го дахм ,

стига да мога.

- Би желал да го купиш? Сам о това знаеш - да плащаш за нещата. Отърваваш се лесно, нали?

Не, не е толкова просто. Онова, което искам, е нематериално.

- Какво е?

- Теб.

- Какво искаш да кажеш, Лилиан? Нали нямаш пред вид в смисъла с калта?

- Не, не в смисъла с калта.

- Тогава как?