Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

Обикновените хора. Те всички ме познаваха. Идвах в цеховете, те ми махаха и викаха „Здрасти,

Джийн―. Така ме наричаха - Джийн. Но съм сигурен, че това не ви интересува. Това е история. А

сега, ако наистина сте дошла до Вашингтон, за да говорим за вашата железопътна компания - той

се изправи рязко и възвърна позата си на бомбардировач, - не знам дали мога да ви обещая някакво

специално внимание, тъй като трябва да поставя националното благо над всяка частна привилегия

или интерес, които...

- Не съм дошла да говорим за моята железопът на компания - каза тя, поглеждайки го с

учудване, - нямам желание да говоря с вас за железопътната компания.

- Нима? - той звучеше разочаровано.

- Не. Дойдох за информация от носно фабриката за двига тели. Дали можете да си спом ните

имената на някои инженери, които са работили там?

- Не вярвам изобщо да съм питал за имената им. Не ме интересуваха паразит ите от

кабинетите и лабораториите. Интересуваха ме истинските работници - мъжете с мазолести ръце,

които поддържаха фабриката. Те бяха мои приятели.

- Можете ли да ми дадете техните имена? Каквит о и да е имена, на койт о и да е, работ ил

там?

- Скъпа госпожице Тагарт , беше толкова отдавна, бяха хиля ди, как м ога да си спом ням?

- Не можете ли да си спом ните дори ед но, поне ед но?

- Със сигурност не. Толкова много хора винаги са изпълвали живота ми, че не може да се

очаква да запомня отделните капки в един океан.

- Познавахте ли производството на фабриката? Каква работа вършеха или планираха?

- Разбира се. Проявявам личен интерес към всичките си ин вестиции. Ходех да инспектирам

фабриката много често. Справяха се изключително добре. Правеха чудеса. Жилищните условия на

работниците бяха най-добрите в страната. Видях дантелени пердета на всеки прозорец и цветя по

первазите. Всеки дом имаше парче земя за градина. Бяха построили ново училище за децата.

- Знаете ли нещо за работата на изследователската лабора тория към фабриката?

- Да, да, имаха прекрасна изслед ователска лаборатория, мно го модерна, много динамич на, с

напредничави възгледи и велики планове.

- Дали... си спомняте да сте чували нещо... за планове да се произвежда нов т ип двигател?

- Двигател? Какъв двигател, госпожице Тагарт? Нямах време за детайли. Моите цели бяха

социалният прогрес, световният просперитет, човешкото братство и любов. Любов, госпожице Та -

гарт. Това е ключът към всичко. Ако хората се научат да се обичат помежду си, това ще реши

всичките им проблеми.

Тя се извърна, за да не гледа влажните движения на устата му. Парче камък с египетски

йероглифи стоеше на пиедестал в един ъгъл на кабинета му, статия на индуистка богиня с шест ръ -

це като на паяк се изправяше в една ниша, а огромна графика на смущаващ математически детайл,

като графика за продажби по каталог, висеше на стената.

- Така че, ако м ислите за железницата си, госпожице Тагарт , както, разбира се, и правите, с

оглед на някои възможни развития на нещата, трябва да ви обърна внимание, че, ако и благ ото на

страната е първата ми грижа, за която няма да се поколебая да пожертвам печалбите на когото и да

е, все пак никога не съм запушвал ушите си пред молба за милост и...

Тя го погледна и разбра, че тъкмо това иска от нея, че това е движещият го мотив.

- Не искам да обсъждам железницата - каза тя, борейки се да запази гласа си монот онен и

равен, докато искаше да крещи от отвращение. - Каквото и да имате да кажете по въпроса, благово-

лете да го кажете на брат ми, господин Джеймс Тагарт.

- Мисля, че във времена като днешните не бихте желали да подминете рядката възможност

да изложите случая си, преди...

- Пазите ли някакви документ и, свързани с фабриката за двигатели?

Тя седеше изпъната, със скръстени ръце.

- Какви документ и? Мисля, че ви казах, че загуб их всич ко, което притежавах, когато банката

фалира.

Тялото му отново беше омекнало, интересът му се беше из парил.

- Но не съжалявам. Онова, което загуб их, беше просто материално богатство. Не съм

първият човек в историята, който страда заради идеал. Бях победен от себичната алчност на

околните. Не можах да установя система на братство и любов дори в един малък щат, сред нация

от печалбари и гнили доларджии. Вина та не беше моя. Но няма да ги оставя да ме победят. Няма да

ме спрат. Боря се, в по-широк мащаб, за привилегията да служа на хората. Документи ли,