Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

- Моята.

- Но с кого се консултира?

- С никого.

- Тогава какво, за Бога, знаеш за риърдъновия метал?

- Че това е най-великот о нещо, пускано някога на пазара.

- Защо?

- Защото е по-зд рав от стоманата, по-евт ин от нея и ще над живее всяко парче метал, коет о

съществува.

- Но кой казва това?

- Джим , уч их инженерство в колежа. Когато погледна нещо, го виждам.

- И какво видя?

- Форм улата на Р иърдън и тестовете, които м и показа.

- Ако ставаха за нещо, все някой щеше да го използва, а никой не го е направил.

Той видя проблясъка на гняв и продължи нервно:

- Откъде можеш да знаеш, че е добър? Откъде можеш да си сигурна? Как можеш да

решаваш?

- Все някой решава такива неща, Джим. Кой?

- Така или иначе не виждам защо ние трябва да сме първите. Изобщо не виждам защо.

- Искаш ли да спасим линията „Р ио Норте―, или не?

Той не отговори.

- Ако пътят може да го понесе, б их изтръгнала всяко парче релса по цялата система и бих го

заменила с риърдънов метал. Всичко има нужда от подмяна. Нищо няма да издържи още дълго. Но

не можем да си го позволим. Първо трябва да се измъкнем от затрудненото положение. Искаш ли

да излезем или не?

- Все още сме най-д обрата железопът на компания в страна та. Другите се справят много по-

зле.

- Значи искаш да останем в това положение?

- Не съм казал това! Защо винаги опростяваш нещата, по то зи нач ин? И ако те е грижа за

парите, не виждам защо искаш да ги пръскаш за линията „Рио Норте―, когато „Финикс -Дюранго―

ни отмъкна целия бизнес там. Защо да харчим пари, когато нямаме защита срещу конкурент, който

ще разруши инвестицията ни?

- Защото „Финикс-Дюранго― е отлич на железница, но аз възнамерявам да направя линията

„Рио Норте― по-добра. Защото ще победя „Финикс-Дюранго―, ако е необходимо - но няма да е

необходимо, защото ще има място за две или три железопътни компании, които да печелят цели

състояния в Колорадо. Защото бих ипотекирала цялата система, за да построя разклонение до

всеки район около Елис Уайът.

- Писнало м и е да слушам за Елис Уайът.

Той не хареса начина, по който очите ѝ се преместиха върху него и останаха неподвижни за

миг.

- Не виждам никаква нужда от незабавно действие - каза той, звучеше засегнат. - И какво

точно смяташ за толкова обезпокоително в настоящото положение на „Тагарт Трансконтинентъл―?

- Последствията от твоята полит ика, Джим.

- Коя полит ика?

- Първо - тринайсетмесечният експеримент с „Асошиейтед Стийл―. И второ - мексиканската

ти катастрофа.

- Бордът одобри д оговора с „Асошиейтед Стийл― - побърза да каже т ой. - Бордът гласува и

да се построи линията „Сан Себастиан―. Освен това не разбирам защо я наричаш катастрофа.

- Защото мексиканското правителство ще национализира линията ти всеки момент.

- Това е лъжа! - гласът му ст игна до вик. - Това са просто злонамерени слухове! Имам

отличен вътрешен източник, който...

- Не ми показвай, че си уплашен, Джим - каза тя презрително. Той не отговори. - Няма полза

да се паникьосваш за това се га. Единственото, което можем да направим, е да се опитаме да

омекотим удара. А ще бъде лош удар. Четиринайсет милиона долара са загуба, от която няма да се

възстановим лесно. Но „Тагарт Трансконтинентъл― е понасяла много силни трусове и в минало то.

Ще се постарая да понесе и този.

- Отказвам да допусна, категорич но от казвам да допусна възможността линията „Сан

Себастиан― да бъде национализирана!

- Добре. Не я допускай.

Тя замълча. Той каза отбранително:

- Не разбирам защо т олкова искаш да дадеш шанс на Елис Уайът, а смяташ, че е грешка да

взимаме участие в развитието на една онеправдана държава, която никога не е имала шанс.

- Елис Уайът не иска от никого да му даде шанс. А аз не съм в бизнеса с даване на шансове.

Аз управлявам железопътна ком пания.

- Това е изключ ително тесногръд о, м исля аз. И не виждам защо трябва да помагаме на еди н

човек, вместо на цяла нация.

- Не съм заинтересована да помагам на никого. Искам да правя пари.

- Това е непракт ичен под ход. Егоист ич ната алчност за печалба е нещо, което остана в

миналото. Сега е общоприето, че интересите на обществото като цяло трябва да бъдат поставяни

на първо място във всеки бизнес, който...

- Колко възнамеряваш да говориш, за да избегнеш темата, Джим?

- Коя тема?

- Договорът с „Р иърдън ст ийл―.

Той не отговори. Седеше и я изучаваше мълчаливо. Стройното ѝ тяло, на ръба на припадъка