Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

Тя се пресегна, вдигна слушалката на телефона на бюрото му и му я подаде.

- Обади се на Риърдън и го отмени.

Джеймс Тагарт се облегна назад.

- Не съм казал това - отговори ядосано той. - Изобщо не съм казал това.

- Значи остава?

- И това не съм казал.

Тя се обърна.

- Еди, накарай ги да съставят проектодоговор с „Р иърдън стийл―. Джим ще го подпише - тя

извади смачкано парче хартия от джоба си и го хвърли на Еди. - Това са цифрите и условията.

Тагарт каза:

- Но бордът не е...

- Бордът няма нищо об що с това. Упълномощиха те да ку пиш релсите преди тринайсет

месеца. Откъде ще ги купуваш е твоя работа.

- Не мисля, че е правилно да взимаме такова решение, без да дадем на борда шанса да изрази

мнението си. И не виждам защо трябва аз да бъда принуден да поема отговорността.

- Аз я поемам.

- Ами разход ите, които...

- Риърдън иска по-малко от „Асошиейтед Стийл― на Бойл.

- Добре, ам и Орън Бойл?

- Анулирах договора. Имахме право да го анулираме преди шест месеца.

- Кога си направила това?

- Вчера.

- Но той не се е обадил, за да потвърдя.

- Няма и да го направи.

Тагарт седеше, забил поглед в бюрото си. Тя се чудеше защо той негодува от възможността

да търгува с Риърдън и защо не говото негодувание е толкова странно и уклончиво. „Риърдън

стийл― беше основният доставчик на „Тагарт Трансконтинентъл" в продължение на десет години,

от момента, в който беше запалена първата пещ на Риърдън, по времето, когато баща им беше

президент на железопътната компания. В продължение на десет години по-голямата част от

релсите им идваха от „Риърдън стийл". Нямаше много фирми в страната, които да доставят оно ва,

което е било поръчано, точно когато и както е било поръчано. „Риърдън стийл― беше една от тях.

Ако беше луда, мислеше си Дагни, щеше да заключи, че брат ѝ мрази да работи с Риърдън,

защото Риърдън си вършеше работата с невероятна ефикасност; но тя не направи такова

заключение, защото мислеше, че подобно чувство е извън човешките възможности.

- Не е честно - каза Джеймс Тагарт.

- Какво не е честно?

- Че винаги даваме целия си б изнес на Риърдън. Струва ми се, че трябва да дадем шанс и на

някого другиго. Риърдън няма нужда от нас, той е достатъчно голям. Трябва да помагаме на по-

малките да се развиват. Иначе просто насърчаваме монопола.

- Не говори глупост и, Джим.

- Защо винаги т рябва да получаваме стока от Риърдън?

- Защото винаги я получаваме.

- Не харесвам Хенри Р иърдън.

- Аз пък го харесвам. Но какво значение има едното или другото? Имаме нужда от релси и

той е единственият, който може да ни ги даде.

- Човешкият елемент е много важен. Ти изобщо не разбираш човешкия елемент.

- Говорим за спасяването на една железопът на линия, Джим.

- Да, естествено, разб ира се, но т и все пак никак не разбираш човешкия елемент.

- Не. Не го разбирам.

- Ако дадем на Риърдън толкова голяма поръчка за стоманени релси...

- Няма да са стоманени. Ще бъдат от риърдънов метал.

Тя винаги беше избягвала да изразява личните си реакции, но беше принудена да наруши

правилото си, когато видя израже нието на лицето на Тагарт. Тя избухна в смях.

Риърдъновият метал беше нова сплав, произведена от Риърдън след десет години

експерименти. Скоро го беше пуснал на пазара. Не беше получ ил поръчки и не беше намерил

клиенти.

Тагарт не можа да разбере внезапния преход от смеха към новия тон в гласа на Дагни, гласът

ѝ беше студен и рязък:

- Остави, Джим. З нам всичко, което ще кажеш. Никой не го е използвал преди. Никой не

одобрява риърдъновия метал. Никой не се интересува от него. Никой не го иска. И все пак нашите

релси ще бъдат направени от риърдънов метал.

- Но... - каза Тагарт, - но... никой не го е използвал преди!

Той забеляза с удовлетворение, че тя беше млъкнала от яд.

Обичаше да наблюдава емоции - те бяха като червени фенери, ока чени из тъмната

неизвестност на личността на другите - отбелязваха ранимите им точки. Но каква емоция може да

предизвика една метална сплав и какво показва подобна емоция беше неразбираемо за него - така

че не можеше да се възползва от откритието си.

- Общоприетот о мнение на най-доб рите авторитети в металургията - каза той - изглежда е

изключително скептично към риърдъновия метал, в сравнение с...

- Остави, Джим.

- Добре, ч ие мнение послуша?

- Не слушам м нения.

- А какво тогава?

- Преценки.

- Добре, ч ия преценка възприе?