Сара Шепард - Лукс и грях

Исландките (и финландките) са лесни

— Боже господи, дървета . Такъв кеф е да видиш големи високи дървета!

Петнайсетгодишният брат на Ариа Монтгомъри, Микеланджело, бе подал глава през прозореца на колата като голдън ретривър. Ариа, родителите й Ела и Байрън — те настояваха децата да се обръщат към тях по име — и Майк пътуваха от международно летище „Филаделфия“. Току-що бяха пристигнали с полет от Рейкявик, Исландия. Бащата на Ариа беше професор по история на изкуствата и семейството бе прекарало последните две години в Исландия, докато той участваше в изследователски проект за документален филм, посветен на скандинавското изкуство. Сега, след като се върнаха, Майк се възторгваше от каубойския пейзаж на Пенсилвания. А това означаваше — от абсолютно всяко нещо: от каменния хан от осемнайсети век, където се продаваха украсени керамични вази, през черните крави, взрени безсмислено в колата им иззад дървената ограда на крайпътен обор, та до мола, построен в колониален стил в периода, в който ги нямаше. Дори очуканата двайсет и петгодишна сграда на МакДоналдс печелеше симпатиите му.

— Леле, нямам търпение да си купя нещо за пиене оттам! — слюноотделяше момчето.

Ариа простена. Майк бе прекарал доста самотно двете години в Исландия — твърдеше, че исландските момчета са „женки, които яздят малки гейски кончета“, — докато тя направо разцъфтя. Новото начало бе точно това, от което се нуждаеше по онова време, така че се зарадва, когато баща й обяви, че семейството се мести. Беше есента след изчезването на Алисън, когато момичетата вече се бяха отдалечили и тя бе останала без приятели — само с досадни съученици, които познаваше откак се помни.

Преди да замине за Европа, Ариа понякога забелязваше, че момчетата я заглеждат с интерес, но после отместват очи. Със стегнатата си фигура на балерина, права черна коса и нацупени устнички, Ариа знаеше, че е готина. Хората винаги й го казваха; но тогава защо не бе ходила на среща допреди пролетното тържество в седми клас? При един от последните случаи, в които тя и Спенсър бяха излезли заедно — неловко събиране през лятото, когато Али изчезна — Спенсър й бе казала, че ще я свалят доста повече, ако поне малко се постарае да пасне в компанията.

Но Ариа не знаеше как „да пасне“. Родителите й бяха набили в главата й, че тя е личност, индивидуалист, че не следва стадото, че трябва да е вярна на себе си. Проблемът беше в това, че Ариа не бе сигурна коя всъщност е Ариа. Откак навърши единайсет, беше опитала с Ариа — пънкарката, Ариа — художничката, Ариа — документалистката и, точно преди да се преместят, дори Ариа — идеалното роузуудско момиче, онова, което носеше поло, яздеше кон и мъкнеше туристическа раница: всичко, по което си падаха роузуудските момчета, но което тя не беше. За щастие, заминаха за Исландия две седмици след този безуспешен опит и там всичко, всичко, всичко се промени.

Баща й бе приел предложението за работа точно след като тя започна осми клас. Ариа предполагаше, че причината да заминат така бързо бе в една тайна, свързана с Байрън, която единствено тя — и Алисън Дилорентис — знаеха. Беше се зарекла никога повече да не мисли за това в минутата, когато самолетът пое към Исландия, и след няколко месеца в Рейкявик животът в Роузууд наистина се превърна в далечен спомен. Родителите й сякаш отново се влюбваха и дори брат й с неговия ужасен провинциализъм научи не само исландски, но и френски. А Ариа се влюби… няколко пъти, всъщност.

Какво като роузуудските младежи не приемаха ексцентричната Ариа? Исландците — богатите, земни, възхитителни исландски момчета — определено я харесваха. Срещна Халбьорн веднага щом се нанесоха. Той беше на седемнайсет, диджей, имаше три понита и най-жестокото тяло, което бе виждала. Предложи й да я заведе на гейзерите и докато заедно гледаха как един от тях клокочи и изпуска голям облак гореща пара, той я целуна. След Халбьорн се появи Ларс, който обичаше да играе със старата й кукла Пигтуния — тази, която я съветваше в любовта — и водеше Ариа на най-добрите денс-партита, които се вихреха по цяла нощ до пристанището. В Исландия тя се чувстваше харесвана и секси. Тук тя се превърна в Исландската Ариа, най-добрият вариант до момента. Откри своя стил — някаква смесица между бохемско и ултрамодерно, на много катове, с ботуши с връзки и маркови дънки, които си купи при едно пътуване до Париж — четеше френски философи и пътуваше до Йорейл само с една остаряла карта и няколко чифта бельо.