Сара Шепард - Лукс и грях

Ариа отпи нова глътка и осъзна, че е пресушила питието си. Гледай ти.

— Май и аз с това бих искала да се занимавам. Като завърша училище. Или преподаване, или писане на пиеси.

— Сериозно ли? Пиеси? Каква специалност си?

— Английски. — Барманът й наля поредното уиски.

— И аз това ще преподавам! — възкликна сладурът. Ръката му някак небрежно се озова на коляното й. Това толкова я изненада, че подскочи и почти си разля питието. Той се отдръпна. Ариа се изчерви.

— Извинявай — каза момчето малко срамежливо.

— Между другото, аз съм Езра.

— Ариа. — По някаква причина името й прозвуча абсурдно. Тя се разхили и залитна, изгубила равновесие.

— Опа! — Езра хвана ръката й, за да я задържи.

Три скоча по-късно, Ариа и Езра бяха установили, че и двамата са срещали онзи стар моряк–барман в бара „Борг“ в Рейкявик, че къпането в горещата лагуна с минерални води ги приспива и че всъщност харесват миризмата на развалени яйца от серните изпарения на геотермалните извори. С всеки миг очите на Езра ставаха по-сини. Ариа искаше да го попита дали си има приятелка. Чувстваше се затоплена отвътре и беше сигурна, че причината не е само в скоча.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя замаяно.

Езра се усмихна.

— Може ли и аз да дойда?

Е, това май беше отговорът на въпроса за гаджето.

— Искам да кажа, ъ-ъ-ъ… — Той потърка врата си с ръка и я фокусира изпод сключените си вежди. — Прекалено прям ли бях?

Главата й зашумя. Да се забива с непознати не беше точно в неин стил, поне не в Америка. Но нима не бе искала да бъде Исландската Ариа?

Тя се изправи и го хвана за ръка. Гледаха се напрегнато през целия път до дамската тоалетна. Целият под бе покрит с тоалетна хартия и вонеше по-зле и от останалата част на бара, но на Ариа не й пукаше. Езра я вдигна до умивалника, тя обви крака около кръста му и вдиша неговия мирис — някаква комбинация между алкохол, канела и пот. Никога не бе усещала по-сладък аромат.

Както казваха във Финландия или където и да беше,_ja_.

— И явно са правили секс в спалнята на родителите на Бетани!

Хана Марин се вгледа в най-добрата си приятелка Мона Вандерваал на отсрещната страна на масата. Оставаха два дни до започването на училище и те седяха в кафенето във френски стил „Рив Гош“ в мола „Кинг Джеймс“. Пийваха червено вино, сравняваха „Вог“ с „Тийн Вог“ и клюкарстваха. Мона винаги знаеше най-добрите пикантерии за всички. Хана отпи нова глътка от виното си и забеляза някакъв тип около четиридесетте, който ги зяпаше мазно от съседната маса. Същински Хумберт Хумберт 2 2 Възрастният мъж, който се влюбва в малката Долорес в романа „Лолита“ на Владимир Набоков. — Б.пр. , помисли си тя, но не го каза на глас. Мона нямаше да схване литературната отпратка, но това, че Хана беше най-популярното момиче в „Роузууд Дей“, не значеше, че стои над четенето на книгите в летния списък, особено пък когато се излежаваше край басейна и нямаше какво да прави. А и „Лолита“ обещаваше да бъде доволно мръсничка.

Мона се извърна да проследи погледа й и устните й се извиха в палава усмивка.

— Би трябвало да му дадем храна за въображението.

— На три? — Кехлибарените очи на Хана проблеснаха.

Мона кимна. Едно, две… На три момичетата бавно повдигнаха подгъвите на и без това невъзможно късите си полички, разкривайки бельото си. Очите на дъртия мераклия буквално се оцъклиха и той неволно блъсна чашата с пино ноар, която се разля точно на чатала на панталоните му в цвят каки.

— Мамка му! — изруга мъжът сподавено и хукна към тоалетната.

— Супер — прихна Мона. Хвърлиха салфетките си върху недоядените салати и станаха да си ходят.

Бяха се сприятелили през лятото между осми и девети клас, когато и двете ги отрязаха на кастингите за мажоретки. Заклеха се догодина да влязат в отбора и за тази цел решиха да смъкнат тонове от теглото си — за да бъдат и те сред сладураните, които момчетата подхвърлят във въздуха. Но щом станаха стройни и готини, решиха, че мажоретството е отживелица и че отборът е пълен с нещастници, така че никога вече не се напънаха да стават част от него.

Оттогава Хана и Мона споделяха всичко — е, почти всичко. Хана не бе казала на приятелката си как е отслабнала толкова бързо — беше прекалено гадно, за да го обсъжда. Докато спазването на зверски диети бе похвално и секси, то в изплюскването на сто кила мазни, пържени в стара лой, за предпочитане пълнени със сирене боклуци, и последващото повръщане на цялата гнусотия в тоалетната нямаше нищо, ама нищо, с което да се изфукаш. Но тя така или иначе беше преодоляла този дребен лош навик, така че нямаше значение.