Сара Шепард - Лукс и грях

Ариа вдигна вежда. Хана? Като Хана Марин ?

Прозвуча свирката на треньора и Ноъл се пресегна през прозореца да я докосне по рамото.

— Ще останеш да гледаш, нали, финландке?

— Ммм… jа — каза Ариа.

— Това какво беше, финландски зов за съвкупление? — захили се Джеймс.

Ариа завъртя очи. Беше убедена, че ja е финландската дума за „да“, но тия естествено не го знаеха.

— Хайде вървете да играете с топките си. — Тя се усмихна вяло.

Момчетата се сръгаха един друг с лакти, след което се затичаха към игрището, размахвайки стиковете си наляво-надясно. Ариа се загледа през прозореца. Каква ирония! За пръв път флиртуваше с момче от родното й място — и то не с кого да е, а точно с Ноъл, — а дори не й пукаше. Между клоните на дървета блестеше камбанарията на църквата при „Холис“, малкият колеж, в който бе преподавал баща й. На главната улица на кампуса имаше бар, „Снукърс“. Тя се поизправи на седалката и си погледна часовника. Два и половина. Току-виж се окаже отворено. Можеше да пийне бира-две и да си намери собствено забавление.

Пък и кой знае, възможно беше след бирата даже роузуудските момчета да заприличат на хора.

Докато баровете в Рейкявик ухаеха на прясна бира, старо дърво и френски цигари, то „Снукърс“ миришеше на смесица от пот, мръсни чорапи и кучета. И както всяко кътче в Роузууд, носеше спомени: една петъчна вечер Алисън Дилорентис бе предизвикала Ариа да влезе в бара и да си поръча коктейл „Стенещ оргазъм“. Ариа бе изчакала опашката от дванайсетокласници и когато охраната на вратата отказа да я пусне, извика: „Моят Стенещ оргазъм е вътре!“. Чак след това си даде сметка какво е изтърсила и хукна при приятелките си, които се криеха зад една кола на паркинга. Заедно се смяха толкова много, че накрая се разхълцаха.

— Амстел — каза тя на бармана, след като мина през стъклените врати на входа — в два и половина в събота явно нямаше нужда от охрана. Човекът зад бара я изгледа с леко съмнение, но в крайна сметка сложи халбата пред нея и се обърна. Ариа отпи солидна глътка. Беше блудкава и водниста. Тя изплю бирата обратно в чашата.

— Хей, добре ли си?

Ариа се обърна. През три стола седеше младеж с непокорна руса коса и ледено сини очи като на сибирско хъски. Разклащаше някаква течност в неголяма тумбеста чаша.

Тя сбърчи вежди.

— Да, просто бях забравила каква е тукашната бира. През последните две години бях в Европа, там вкусът е несравнимо по-добър.

— Европа? — Момчето се усмихна. Имаше сладка усмивка. — Къде по-точно?

Тя отвърна на усмивката.

— Исландия.

Очите му просияха.

— Ходил съм в Рейкявик. На път за Амстердам прекарах няколко дни там. На пристанището имаше страхотен купон. Голяма работа.

Ариа обхвана с две ръце халбата си.

— Така е, партитата им са жестоки.

— Видя ли Северното сияние?

— Естествено! И среднощното слънце. През лятото има наистина чудесни рейв-партита, с перфектната музика. — Тя погледна чашата му. — Какво пиеш?

— Скоч — отвърна той и вече правеше знак на бармана. — Нали ще удариш един?

Тя кимна. Синеокият сладур се премести до нея. Имаше хубави ръце с дълги пръсти и леко изгризани нокти. На джинсовото му яке се кипреше малка значка с надпис УМНИТЕ ЖЕНИ ГЛАСУВАТ!

— Значи така, живяла си в Исландия? — Той пак се усмихна. — Някаква обменна програма ли?

— А, не — започна Ариа. Барманът постави скоча пред нея и тя отпи голяма глътка, по-уместна за бира. По гърлото и гърдите й веднага се разля горещина. — Бях там, понеже… — Спря се. — Всъщност да, година в чужбина по една обменна програма. — Нека непознатият си мисли каквото си иска.

— Яко. — Той кимна. — А преди това къде учеше?

Тя сви рамене.

— Ами… Тук, в Роузууд. — Усмихна се и побърза да добави: — Но там определено ми харесваше повече.

Момчето кимна.

— И за мен беше голяма мъка да се върна в щатите след Амстердам.

— Моля ти се! Ревах по целия път към вкъщи — призна Ариа и се почувства като себе си — по-точно като своето подобрено исландско Аз — за пръв път, откакто дойде. Не само, че си говореше за Европа с готино и умно момче, но можеше да се окаже, че той е единственият в Роузууд, който не я познаваше в предишното й амплоа — на особнячката, приятелка на сладкото момиче, което изчезна.

— А ти тук ли учиш? — попита тя.

— Тъкмо завърших. — Той попи устни с кърпичка и си запали „Кемъл“. Предложи й цигара с жест, но тя поклати глава. — Ще преподавам.