Сара Шепард - Лукс и грях

Ала сега всеки роузуудски пейзаж, който виждаше през прозореца на колата, й напомняше за миналото, което искаше да забрави. Ето там беше заведението „Чийзстековете на Фера“, където бе прекарала часове наред с приятелите си от прогимназията. Там беше и кънтри клубът с неговата каменна порта — родителите й не членуваха, но тя бе ходила със Спенсър, а веднъж, в прилив на храброст, беше отишла при тогавашната си тръпка Ноъл Кан и му бе предложила да си разделят един сладолед. Той, естествено, я отряза безцеремонно.

А ето я и слънчевата, поръбена с кичести дървета улица, където някога живееше Алисън Дилорентис. Колата спря на кръстовището и Ариа се загледа; виждаше я добре, втората къща, броено от ъгъла. На паважа имаше купчина боклук, но иначе домът изглеждаше тих и спокоен. Само толкова успя да забележи, преди да се извърне и да закрие очи. В Исландия имаше дни, в които почти забравяше Али, техните тайни и всичко, което се случи. Намираше се в Роузууд едва от десет минути, но буквално чуваше гласа на изчезналата си приятелка при всяка позната гледка и виждаше отражението й в прозорците на всяка къща. Ариа се сви на седалката си и се опита да не заплаче.

Баща й пресече още няколко улици и спря пред тяхната къща, същинска сърдита постмодернистична кафява кутия с един-единствен огромен квадратен прозорец точно в средата — голямо разочарование след бледосинята фасада на къщата им в Исландия с изглед към морето. Ариа последва родителите си вътре, всички се засуетиха в различни стаи. Чу как Майк вдига мобилния си телефон някъде навън и размаха ръце да прогони блещукащите прашинки, които изпълваха въздуха.

— Мамо! — Майк влетя през входната врата. — Току-що говорих с Чад, той каза, че днес са първите тренировки по лакрос 1 1 Вид игра с топка. — Б. пр. .

— Лакрос? — Ема се появи откъм трапезарията. — Точно сега?

— Да! — възкликна Майк. — Отивам! — И той отхвърча към стаята си.

— Ариа, скъпа? — Гласът на майка й я накара да се обърне. — Ще го закараш ли на тренировките?

Ариа се изсмя леко.

— Нямам книжка, мамо.

— Е, и? В Рейкявик шофираше непрекъснато. Стадионът е само на няколко километра, най-лошото, което може да стане, е да блъснеш някоя крава. Просто го изчакай, докато свърши.

Ариа замълча. Майка й вече звучеше уморено. Чуваше как татко й отваря и затваря шкафовете в кухнята, мърморейки си под нос. Щяха ли да се обичат родителите й както в Исландия? Или нещата щяха да са същите, като преди да заминат?

— Добре — въздъхна накрая. Остави куфарите си в антрето, взе ключа от колата и се метна на шофьорското място.

Брат й се качи до нея. За нула време беше успял да се спретне в спортния си екип. Ентусиазирано дърпаше мрежата на стика си, но не пропускаше и да я погледне с ехидна знаеща усмивка.

— Радваш ли се, че се върнахме?

Тя само въздъхна в отговор. По време на цялото пътуване от летището Майк стоеше с пръсти, опрени на стъклото, и възкликваше: „Махнали са рампата на скейтърите!“ или „Кравите все още си вонят като преди!“. Ариа едва бе натиснала спирачките, когато той отвори вратата и се втурна към голямото игрище, покрито с добре окосена трева.

Тя зарея поглед през шибидаха и въздъхна отново. Не щастлива, направо съм очарована, че се върнахме . Един пъстър балон спокойно се носеше сред облаците. Навремето обожаваше да гледа балоните, но днес примижа с едното око, фокусира го и се престори, че го спуква с изстрел на показалеца си.

Групичка момчета с бели тениски на „Найк“, торбести панталони и бейзболни шапки, обърнати с козирката назад, бавно подминаха колата й. Туйто. Всички момчета в Роузууд изглеждаха като излезли изпод индиго. Ариа примигна. Единият от тях даже носеше същата тениска с надпис „Пенсилвански университет“, каквато имаше и Ноъл Кан, момчето, в което бе влюбена в осми клас. Тя заразглежда вълнистата черна коса на момчето. Чакай. Това… той ли беше? О, Боже. Наистина беше той. Ариа не можеше да повярва, че носи същата тениска, с която се разхождаше и на тринайсет. Кой знае, може би му беше късметлийска, или пък я свързваше с някое друго спортно суеверие.

Ноъл я изгледа изпитателно, след което се приближи към колата и почука на прозореца й. Тя го свали.

— Ти си момичето, дето отиде на северния полюс. Ариа, нали? Приятелката на Али Ди?

Тя усети пърхане на пеперуди в стомаха.

— Ами…

— Не, бате. — Джеймс Фрийд, вторият в класацията на най-готините момчета в Роузууд се приближи зад Ноъл. — Не е ходила на северния полюс, беше във Финландия. Абе, там, откъдето е оная манекенка, Светлана. Дето прилича на Хана.