Сара Шепард - Лукс и грях

— Отдалечих се с всичките си приятелки от седми клас. Доста се променихме, предполагам.

Твърде слабо казано. Спенсър бе станала още по-перфектна, ако това въобще бе възможно; семейството на Ариа неочаквано се премести в Исландия есента, след като Али изчезна; а задръстенячката, но сладка Хана, се беше превърнала в тотално незадръстена и несладка кучка. Тя и настоящата й най-добра приятелка, Мона Вандерваал, буквално се бяха трансформирали през лятото между осми и девети клас. Майката на Емили наскоро я беше видяла в Уауа, близкото магазинче, и бе казала, че „Хана изглежда по-голяма уличница и от Парис Хилтън“. Емили никога не беше чувала майка си да използва думата уличница .

— Разбирам за какво говориш — кимна Мая, а леглото под нея пружинираше, докато тя се нагласяше по-удобно. — Също като мен и приятеля ми. Толкова го е страх, че ще го зарежа, че все едно сме на различни планети. Голямо бебе е.

— Ние с гаджето ми сме заедно в отбора по плуване, така че се виждаме постоянно — отвърна Емили и се огледа за място, където да седне на свой ред. Може би твърде постоянно, мина й през ума.

— Ти плуваш? — Мая я измери с поглед от глава до пети, от което Емили се почувства леко некомфортно. — Сигурно си адски добра. С такива рамене…

— Е, не знам. — Емили се изчерви и се облегна на бялото дървено бюро.

— Напротив! — усмихна се другото момиче. — Само че… щом си такава шампионка, ще ме убиеш ли, ако си запаля трева?

— Какво, сега ли? — Очите на Емили се разшириха. — Ами вашите?

— Те са на пазар. А брат ми — той е някъде тук, но с него няма проблем. — Мая бръкна под дюшека и извади една тенекиена кутийка. Отвори прозореца, който беше точно до леглото й, и си запали цигара. Димът се накъдри и изви над двора, след което образува малко облаче над големия дъб.

Мая върна джойнта в стаята.

— Искаш ли да си дръпнеш?

Емили не беше опитвала трева никога в живота си — винаги бе вярвала, че родителите й някак просто ще знаят , ако го направи — ще усетят мириса на косата й или ще я накарат да пишка в чашка, нещо такова. Но когато Мая изящно всмукваше дима с искрящо вишневите си устни, изглеждаше секси. На Емили също й се щеше да изглежда така.

— Ами добре…

Емили се приближи до Мая и взе марихуаната. Ръцете им се докоснаха, очите им се срещнаха. Тези на Мая бяха зелени с малко жълто, като котешки. Ръката на Емили трепереше. Беше нервна, но пъхна цигарата между устните си и дръпна леко, все едно отпиваше ванилова кола през сламка.

Но вкусът нямаше нищо общо с ваниловата кола. Все едно беше нагълтала цял буркан с мухлясали подправки. Тя се закашля високо.

— Еха! — вдигна вежди другото момиче, докато си взимаше обратно джойнта. — За пръв път ли ти е?

Емили не можеше да диша и само поклати глава, давейки се. Изхриптя, докато се бореше да вкара въздух в дробовете си. Най-сетне успя да вдиша. Мая поднесе цигарата към устата си и Емили видя дълъг бял белег по дължината на китката й. Изглеждаше като змия-албинос върху мургавата й кожа. Боже, сигурно тревата вече си казваше думата.

Внезапно се чу силен трясък. Тя подскочи. Звукът проехтя отново.

— Какво е това? — попита Емили дрезгаво.

Другото момиче дръпна отново от цигарата и поклати глава.

— Работниците. От един ден сме тук, но нашите вече започнаха с ремонта. — Тя се ухили. — Ти пък как си изкара акъла, все едно ченгетата са нахълтали да ни арестуват! Да не са те хващали преди?

— Не! — Емили избухна в смях. Идеята й се видя толкова абсурдна.

Мая се усмихна и издиша дима.

— Трябва да тръгвам — прокашля се Емили.

— О, защо? Недей!

Тя се надигна от леглото и сви рамене.

— Казах на майка ми, че ще мина само за минутка. Но ще се видим на училище във вторник.

— Супер. Ще ме поразведеш ли наоколо?

Емили се усмихна.

— Много ясно.

Мая се ухили и й помаха за довиждане с трите си свободни пръста.

— Ще намериш ли вратата?

— Мисля, че да. — Емили хвърли последен поглед на стаята на Али — пардон, на Мая, след което се обърна и заслиза по добре познатите стълби.

Чак след като излезе на свеж въздух, разтърси глава, подмина вещите на Алисън на тротоара и се качи в колата на родителите си, видя кошницата с джунджуриите на задната седалка. Майната й, помисли си Емили, докато я пъхаше между стария стол на Али и кутиите с книги. На кого му трябва пътеводител за Роузууд, тъй или иначе? Мая вече живее тук.

И Емили изведнъж се зарадва на това.