Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Докато отключваше вратата на стаята си, някой се изкашля зад гърба й. Тара пристъпваше от крак на крак и нервно прокарваше език по скобите на зъбите си.

— О! — Стомахът й се сви. — Здрасти.

Тара подпря ръце на едрите си хълбоци.

— Значи двете с Айрис сте съквартирантки, така ли? — изфъфли тя.

— Да — отвърна тихо Хана. Двете бяха заедно, когато Айрис й се беше представила. Освен това имената им бяха написани с блестящо златисто мастило на вратата.

— Значи си разбрала за нея?

Хана завъртя ключа в ключалката и чу изщракването на патрона.

— Какво толкова има да се знае?

Тара пъхна ръце в джобовете на хавлиения си суичър.

— Айрис е освидетелствана луда. Затова е тук. Така че не прави нищо, с което да я ядосаш. Казвам ти го като на приятелка.

Хана я изгледа изпитателно. Заливаха я горещи и студени вълни. После рязко отвори вратата.

— Тара, ние не сме приятелки. — Влезе вътре и силно затръшна вратата зад гърба си.

Щом се озова вътре, тя веднага се успокои.

— Твой проблем — чу гласа на Тара през вратата. Проследи я през шпионката как се отдалечава по коридора. Внезапно осъзна, че Тара я беше отвращавала още от самото начало. Тя имаше същото набито, едро тяло, ужасни скоби на зъбите и матова кафява коса като Хана, преди да преживее промяната в осми клас. Преди да стане красива. Преди да се превърне в някоя .

Хана седна на леглото и притисна пръсти към слепоочията си. Ако и вътрешно Тара приличаше на някогашната Хана, много ясно защо й беше наговорила тези неща за Айрис — и защо Хана не трябваше да вярва на нито една нейна дума. Тара ревнуваше — безумно и с цялото си сърце — също както Хана някога ревнуваше Али. Загледана в отражението си в огледалото на стената, тя започна да си повтаря на ум една фраза, която Али често повтаряше, и която тя си беше присвоила след изчезването й. Аз съм Хана и съм великолепна . С дните й като Тара отдавна беше свършено.

Когато в четвъртък вечерта Ариа и Майк пристигнаха в ужасяващо огромната къща на семейство Кан, пред нея вече стояха паркирани десетки коли. От вътрешността на сградата се носеше гръмовна музика и Ариа чу плясъци на вода от задния двор.

— Супер — рече Майк и затръшна предната врата на колата. Само след миг се озова до къщата, забързан към задния двор. Ариа се намръщи. И той наричаше това придружаване.

Ариа излезе от колата и се присъедини към група слабички, привлекателни девойки от квакерското училище, които си проправяха път към вратата на Ноъл. Всяка следваща беше по-руса от предишната. Всички носеха еднакви, обшити с кожа шапки, които най-вероятно струваха повече от всичките дрехи на Ариа накуп. Облечена с тъмнозелена мохерна рокля с поло яка, сиви велурени ботуши и калци над коленете, до тях тя се чувстваше опърпана и смотана. Момичетата се сбутаха пред вратата, всяка отчаяно се опитваше да се вмъкне първа, и се блъскаха в Ариа сякаш тя въобще не съществуваше.

Ариа беше готова да се обърне и да изтича до колата си, когато на вратата се появи Ноъл, облечен с най-обикновена черна тениска и къси спортни гащета.

— Ти дойде! — извика той на Ариа и само на нея, без да обръща внимание на останалите момичета. — Готова ли си за горещото джакузи?

— Не знам — отвърна смутено тя. В последния момент хвърли едни бански в чантата си, но не беше решила дали ще ги облече. Все още не разбираше какво търси тук. Това не беше точно нейната среда.

Ноъл се намръщи.

— Но това е парти с горещо джакузи. При всички положения влизаш.

Ариа се засмя, опитвайки се да се успокои. Но тогава Мейсън Байърс сграбчи Ноъл за ръката и го попита къде е отварачката за бутилки. Наоми Циглър се появи с танцова стъпка и обяви, че някакво пияно момиче повръща в килера. Ариа въздъхна. Типичният за братята Кан купон — какво друго да очаква? Че само защото предишния ден между нея и Ноъл се беше получило нещо, той изведнъж ще откаже бирения купон и ще организира някакво изтънчено парти с пикантни сирена и вино?

Сякаш усетил раздразнението й, Ноъл погледна през рамо към Ариа и вдигна показалец във въздуха.

— Ей сега се връщам — прошепна той.

Ариа тръгна към двойното стълбище и легендарните мраморни лъвове, с които господин Кан уж се бил снабдил от някаква египетска императорска гробница. Вдясно се намираше дневната, пълна с автентични творби на Джорджия О’Кийф и Джаспър Джонс. Тя влезе в огромната кухня, обзаведена с мебели от неръждаема стомана. Навсякъде беше пълно с народ. Девън Арлис смесваше питиета в един миксер. Кейт Рандъл обикаляше наоколо, облечена в оскъден бански. Джена Кавана се беше облегнала на прозореца, шепнейки нещо в ухото на бившата приятелка на Емили.