Пред очите на Спенсър заплуваха петна. Това сигурно беше поредната халюцинация. Тя отново провери името на студента. И после още веднъж. Кенет Дилорентис . Това беше бащата на Али. Бийп !
Албумът падна от ръцете й. Телефонът, който лежеше в джоба на жилетката й, завибрира. Усетила внезапно, че някой я наблюдава, Спенсър погледна навън през прозореца на бащиния й кабинет. Дали й се беше счуло или някой наистина се изсмя? Онова зад оградата човек ли беше? Тя отвори телефона си с разтуптяно сърце.
Струва ти се невероятно, а? Защо не прегледаш отново диска на баща си… започни с Дж. Няма да повярваш какво има там.
А.
16.
И кралиците имат крака
Хана и Айрис седяха в кафенето на „Убежището в Адисън-Стивънс“. На масата пред тях имаше две кафета лате, домашно приготвен йогурт и чаши с прясно изцеден плодов сок. Определено бяха заели най-добрата маса — не само беше далеч от стаята на сестрите, но им осигуряваше и прекрасен изглед през прозореца към готиния градинар, който енергично разчистваше снега от алеята, облечен в плътно прилепнала термо риза с дълги ръкави.
Айрис смушка Хана.
— О, Боже! Тара яде бубенки!
Хана се обърна. Тара, която седеше заедно с Алексис и Руби на същата маса, както и предишния път, пъхна една черничева бубонка в устата си.
— Пфу ! — възкликнаха в един глас Хана и Айрис. Незнайно по каква причина тук бубонките се наричаха „бубенки“ и яденето им се смяташе за голяма издънка.
Тара спря да се храни и им се усмихна.
— Здрасти, Хана! На кое викаш пфу ?
— На теб — ухили се Айрис.
Усмивката на Тара се изпари. По бузите й бавно се прокрадна червенина. Тя се обърна към Хана с отмъстително изражение на лицето. Хана се извърна настрани, преструвайки се, че не я забелязва. Тогава Айрис се изправи и хвърли йогурта си в кошчето за боклук.
— Хайде, Хан. Трябва да ти покажа нещо. — Тя я сграбчи за ръката.
— Къде отивате? — извика Тара, но двете момичета не й обърнаха внимание.
Щом излязоха от кафенето, Айрис изсумтя презрително и двете тръгнаха по дългия коридор към стаите на пациентите.
— Видя ли й обувките? Твърди, че са „Тори Бърч“, но на мен ми приличат повече на китайски ментета. — Хана се изсмя, но изведнъж я жегна чувство за вина. — Тара беше първото момиче, което я заговори тук. Много важно. Все пак тя не беше виновна, че Тара е толкова смотана.
Освен това Айрис й беше помогнала да остане и в „Убежището в Адисън-Стивънс“ — или просто „Убежището“, както го наричаха всички — все така великолепна . Тя беше показала на Хана фитнеса и спа салона, а предишната вечер двечките отмъкнаха разни тоници, скръбове и млечни маски за лице от салона и си устроиха козметична вечер. На сутринта Хана се събуди в копринените си чаршафи в отлична форма, толкова отпочинала, както не се беше чувствала от години, а краката й вече изглеждаха по-слаби заради органичните плодове и зеленчуци, с които се хранеше.
Хана и Айрис веднага си допаднаха и прекарваха часове в стаята си, разговаряйки. Айрис веднага си призна, че е в клиниката заради проблеми с храненето — „единствената приемлива причина да си тук“, добави тя. Хана побърза да добави, че е тук заради същия проблем — което донякъде си беше истина. Айрис беше изпратена за пръв път в „Убежището“ в седми клас. Цяла седмица не беше сложила ни една хапка в устата си. Излязла тъкмо навреме за лятната ваканция — точно по времето, когато Али изчезна , не можа да не отбележи Хана, — но майката на Айрис я накарала да се върне в началото на октомври, когато отново започнала да губи тегло. „Убежището“ не беше единствената болница, която Айрис беше посещавала, но тя твърдеше, че тук й харесва най-много.
Щом разбра, че Айрис също има проблеми с храненето, Хана веднага се успокои. Почувства се на сигурно място в стаята си и вече не се опитваше да крие хранителния си дневник, който започна да води още от лятото на седми клас, и в който записваше ежедневно изконсумираните калории. Нито пък се стресна, когато Айрис я хвана да опитва да се вмъкне в дънките си от осми клас, които беше донесла с единствената цел да ги използва за мерило дали отслабва, или наддава. Оказа се, че в гардеробчето на Айрис също има чифт такива тесни дънки.
Каквото и да беше имал предвид А., изпращайки я тук, резултатът беше напълно противоположен. Което доведе до напълно нова теория: може би А. беше на страната на Хана. Може би я беше изпратил тук, за да я отдалечи от хаоса на Роузууд, за да я предпази от човека, запалил пожара.
Читать дальше