Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Сега Хана вървеше с Айрис по минзухарено жълтия коридор към една малка врата с табела АВАРИЕН ИЗХОД. Айрис сбърчи вежди, допря показалец до устните си и започна да натиска цифрите на малката клавиатура, монтирана вляво от дръжката. Лостчето се дръпна и вратата се отвори. На края на металната стълба се намираше малка, уютна стаичка, достатъчно голяма, за да побере две удобни кресла. Стените й бяха покрити с графити, впечатляващи скици на човешки лица, големи издължени дървета, два карикатурни бухала и хиляди послания и имена. На перваза на прозореца имаше снопче контрабандно внесени списания „Пийпъл“ и „Ю Ес Уийкли“.

— Леле! — ахна Хана.

— Това е тайното ми скривалище — каза Айрис, разпервайки ръце като цирково конферансие. — В този момент съм единствената, която знае комбинацията за отварянето на вратата. Повечето хора от персонала нямат представа, а онези, които я знаят, просто ме оставят да си правя каквото си искам. — Тя взе един брой на „Пийпъл“. Както обикновено, на корицата беше Анджелина Джоли. — Имам човек, който тайно ми ги внася. Тотално съм пристрастена към тях. В нощното ми шкафче има още няколко броя. Можеш да ги четеш, стига да си мълчиш за тях.

— Естествено — отвърна Хана и се ухили. — Благодаря.

Айрис махна с ръка към рисунките по стената.

— Всички те са направени от бивши пациентки. Не са ли страхотни?

Хана кимна утвърдително, въпреки че докато четеше имената, усети как я побиват тръпки. Айлийн. Стеф. Джени . Защо ли са били лук? От какво са боледували — от хранителни разстройства или СДВХ 8 8 Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. — Б.пр. , по-безобидните причини за идването в „Убежището“, или от нещо много по-сериозно? В гимназията братът на Али, Джейсън, очевидно беше прекарал известно време в подобна клиника. Името му се срещаше много често в дневника, който Емили беше открила в стар кабинет по време на партито в „Радли“.

Странно, че Али никога не беше споделяла тази тайна с тях. Хана се сещаше сама за един път, когато Али може би беше споменала за психичните проблеми с Джейсън. В началото на седми клас, в един неделен следобед, Хана и Али се опитваха да си изберат подходящи дрехи за следващия ден. Докато Али събуваше джинсите си, телефонът й иззвъня. Тя го отвори, но не каза нищо. Сви устни и лицето й леко пребледня. Хана чу дрезгав, зловещ смях през слушалката.

— За последен път ти казвам да престанеш, смотаняко! — изкрещя Али и затвори.

— Кой беше? — прошепна Хана.

— Тъпият ми брат — промърмори Али.

Тя не каза нищо повече. Но сега Хана беше повече от сигурна, че Джейсън се е обаждал от „Радли“ — в регистрационния дневник, който Емили беше открила, се виждаше, че той беше посещавал клиниката всеки уикенд за по няколко часа. Може би се беше обаждал оттам, за да плаши Али. Боклук !

Айрис седна в едно от креслата, а Хана се настани в другото. Те се взряха безмълвно в драскулките и имената по стената. Хелена. Беки. Линдзи .

— Чудя се къде ли са сега — рече тихо Хана.

— Кой знае — отвърна Айрис и среса с пръсти русата си до бяло коса. — Въпреки че се носи мълвата за някаква пациентка, която трябвало да влезе тук за две седмици, но родителите й забравили за нея. Още била тук… в мазето .

Хана изсумтя.

— Това са глупости.

— Да, сигурно. Но човек никога не знае.

Айрис бръкна под дунапренената възглавничка и извади един малък фотоапарат за еднократна употреба, опакован в зелена хартия.

— И това вкарах отвън. Искаш ли да се снимаме заедно?

Хана се поколеба — последното нещо, от което имаше нужда, беше доказателство, че е била в психиатрична клиника.

— Така или иначе няма да успееш да я проявиш — каза предпазливо тя.

— Искам да я изпратя на баща ми. — Айрис наведе глава. — Не че въобще ще отвори писмото ми. — Долната й устна започна да трепери. — Някога бяхме много близки, но след това той стана администратор в една глупава болница. Вече няма време за мен. И след като съм тук… — Тя потръпна. — Вече не съществувам за него.

— Моят баща е същият — въздъхна Хана, изненадана, че и по това си приличат. — Преди можех да разговарям с него за всичко, но след това той се изнесе и си намери нова приятелка, Изабел. Сега те живеят в моята къща — заедно с идеалната дъщеря на Изабел, Кейт. — Пръстите й се сгърчиха. — Кейт прави абсолютно всичко както трябва. Баща ми е тотално обсебен от нея.

— Не мога да повярвам, че баща ти ще харесва някой друг повече от теб. — Айрис звучеше ужасена.