Сара Шепард - Мис Безсърдечна

От вътрешността на къщата се разнесе тракащ звук от удряне на тенджера в пода. После се чуха още трясъци от чупене на чинии. Някаква жена нададе вой, наподобяващ мучене на крава. Емили погледна към Люси, опитвайки се да сдържи смеха си. Внезапно и двете момичета се разкикотиха лудо. Същата жена отново подаде сериозната си физиономия през вратата и ги изгледа. Това ги накара да избухнат в още по-силен смях.

Емили протегна ръка и докосна Люси с топлота и признателност. В една паралелна, амишка вселена, двете сигурно щяха да бъдат много добри приятелки.

— Благодаря ти — каза Емили.

Люси я изгледа изненадано.

— За какво?

Нямаше как да й го обясни. А. може и да беше изпратил Емили в амишката общност да търси Али, но онова, което тя намери тук, беше вътрешен мир.

Спенсър и Андрю седяха, щастливо притиснати един към друг, на дивана в ремонтирания сутерен на къщата на семейство Хейстингс и прехвърляха каналите по телевизора. Отношенията й с Андрю се бяха върнали в нормалното си русло — дори се развиваха още по-добре и караницата от предишната седмица отдавна беше забравена. Непрекъснато си разменяха флиртуващи съобщения в Туитър, а когато Андрю дойде у тях, й поднесе кутийка с подарък от „Джей Крю“. Вътре имаше чисто нов бял кашмирен пуловер с V-образно деколте, точно копие на любимия пуловер на Спенсър, който беше съсипан при пожара. Когато в понеделник разговаряха по телефона, тя му беше споменала за това. Той дори беше улучил точния й размер.

Тя се спря на СиЕнЕн, които бяха преминали от икономическите новини към новините от последния час. Говореха за нещо, което съвсем не беше скорошно. „В очакване на доказателство“, гласяха титрите. На екрана се виждаше кадър от „Стийм“, дневния кафе-бар на „Роузууд дей“. Снимката сигурно беше направена няколко часа по-рано, защото на дъската за дневното меню пишеше:

Пред бара се беше наредила опашка от ученици, облечени със сини сака, които искаха да си вземат кафе или горещ шоколад. Кирстен Кълън разговаряше с Джеймс Фрийд. Джена Кавана се суетеше край вратата, а кучето водач беше изплезило език. В ъгъла Спенсър забеляза бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт Рандъл, заедно с Наоми Циглър и Райли Улфи. Хана не беше с тях; Спенсър беше чула, че тя внезапно е заминала за Сингапур. Емили също я нямаше, беше отишла в Бостън. Стори й се странно, че Емили беше пропусната — нали всъщност тя настоя полицията да търси Али — но от друга страна така беше по-добре.

— Резултатите от ДНК анализа на тялото, намерено в задния двор на семейство Дилорентис, ще станат известни всеки момент — разнесе се гласът на репортера. — Нека да проследим реакцията на някогашните съученици на Алисън.

Спенсър побърза да смени канала. Последното нещо, което искаше да чуе, беше как някакви момичета, които въобще не познаваха Али, бърборят за това каква ужасна трагедия е случилото се. Андрю стисна успокоително ръката й и поклати глава.

На екрана се появи лицето на Ариа. Репортерите я преследваха, докато тя се отдалечаваше на бегом от хондата на баща си, която беше спряла пред „Роузууд дей“.

— Госпожице Монтгомъри! Дали някой не е запалил пожара, за да прикрие важни улики? — разнесе се нечий глас. Ариа продължи да бяга, без да му отговори. На екрана се появи надпис: „Какво ли крие тази малка лъжкиня?“.

— Леле! — Лицето на Андрю почервеня. — Настина трябва да престанат с това.

Спенсър разтърка слепоочията си. Поне Ариа не твърдеше, че са видели Али. Но в този миг се сети за есемесите, които беше получила от нея по-рано същия ден — че духът на Али може би се опитва да се свърже с тях, за да им каже нещо важно за нощта, когато е била убита. Спенсър не вярваше на тези глупости, но думите на Ариа й напомниха за нещо, което Иън каза в деня, когато се появи на задната й веранда. Ами ако ти кажа, че има нещо, което не знаеш ?, й беше прошепнал той. Има една тайна, която ще преобърне живота ни с главата надолу. Иън грешеше, като мислеше, че Джейсън и Уайлдън са въвлечени в убийството на Али, но тя продължаваше да вярва, че наистина съществува нещо, което никой от тях не разбираше.

Алармата на часовника на Андрю се включи и той се изправи.

— Комитетът по организирането на бала за Свети Валентин зове. — Той изпъшка. Наведе се напред и я целуна по бузата, след което я стисна за ръката. — Добре ли си?