Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Ариа изведнъж се спря стреснато. Джена Кавана ? Никой не си беше направил труда да й каже, че кучето й водач лочи бира от една локва на земята, че някой беше омотал сутиен на врата му и чашките с подплънки му стояха като папионка.

Внезапно Ариа изпита неустоимо желание да разбере за какво са се карали Джена и Джейсън в къщата й предишната седмица, когато Емили ги беше видяла през прозореца. Ариа беше от най-добрите приятелки на Али, но Джена като че ли знаеше много повече за семейството й — включително и за тъй наречените „подобни проблеми“ с Джейсън. Ариа се опита да си пробие път през тълпата, но в кухнята нахлуха още хора и напълно й блокираха пътя. Когато отново успя да види прозореца, Джена и Мая бяха изчезнали.

Група момчета от отбора по плуване на „Роузууд дей“ се появиха зад Ариа и награбиха бутилки бира от хладилника под масата. Ариа усети потупване по рамото. Когато се обърна, видя момиче с изрусена до бяло коса, безупречна кожа и големи гърди да я гледа втренчено. Беше от групата девойки от квакерското училище, които бяха стояли до нея пред вратата.

— Ти си Ариа Монтгомъри, нали? — попита момичето. Ариа кимна, а то се ухили самодоволно. — Малка сладка лъжкиня — пропя момичето.

Една кльощава брюнетка с копринена рокля се присъедини към нея.

— Да си виждала Алисън днес? — подигра й се тя. — Виждаш ли я в момента? До теб ли стои? — Момичето размаха призрачно пръсти пред лицето й.

Ариа отстъпи назад и се блъсна в кръглата кухненска маса.

Подигравките продължаваха.

— Аз виждам мъртви хора — пропя Мейсън Байърс с фалцет, облягайки се на кухненския плот.

— Тя просто иска да привлича вниманието — присмя се Наоми Циглър, която стоеше до плъзгащата се стъклена врата. Отвъд се простираше голямата веранда. От горещото джакузи се вдигаше пара. В края на поляната Ариа забеляза Майк, който препускаше наоколо заедно с Джеймс Фрийд.

— Сигурно просто иска да се вижда в новините — додаде Райли Улфи, която седеше на един стол близо до зеленчуците и сосовете.

— Не е вярно! — възрази Ариа.

В кухнята влязоха още момичета и момчета, които не сваляха погледи от Ариа; очите им бяха пълни с омраза и ирония. Ариа се огледа, търсейки изход за бягство, но беше така притисната към кухненската маса, че едва помръдваше.

Някой я хвана за китката.

— Ела — каза Ноъл и я издърпа от тълпата.

Останалите веднага се отдръпнаха.

— Ще я изхвърлиш ли? — попита едно момче от бейзболния отбор, чието име Ариа все не успяваше да запомни.

— Трябва да я предадеш на полицаите! — извика Сет Кардиф.

— Не, не трябва, идиот такъв — гласът на Мейсън Байръс се извиси над крясъците. — На този купон няма място за полиция.

Ноъл отведе Ариа на втория етаж.

— Извинявай — каза той и отвори вратата на една тъмна спалня, на чиято стена висеше огромен портрет на госпожа Кан. Вътре миришеше силно на нафталин. — Не трябваше да позволявам това да се случи.

Ариа седна на леглото и по бузите й потекоха сълзи. Какво очакваше, когато дойде тук? Ноъл седна до нея, подаде й една кърпичка и чашата си джин с тоник. Тя поклати глава. На долния етаж някой наду уредбата. Изпищя момиче. Ноъл постави чашата на коляното си. Ариа погледна към римския му нос, гъстите му вежди, дългите мигли. Тук, седнала на леглото до него, тя се чувстваше по-спокойна.

— Не го правя, за да привличам вниманието — изтърси тя.

Ноъл се наведе към нея.

— Знам. Хората са идиоти. Нямат какво друго да правят, освен да разпространяват клюки.

Тя се отпусна назад върху възглавницата. Ноъл се настани до нея. Пръстите им леко се докоснаха. Ариа усети как пулсът й се ускорява.

— Трябва да ти кажа нещо — рече Ноъл.

— Така ли? — отвърна тя с изтънено гласче. Устата й изведнъж пресъхна.

Мина известно време, преди Ноъл да заговори отново. Трепереща от напрежение, Ариа се опитваше да се успокои, докато наблюдаваше въртящия се на тавана вентилатор.

— Намерих друг медиум — най-накрая призна Ноъл.

Въодушевлението бавно я напусна.

— О, така ли.

— Твърдят, че била много добра. Един вид се превръщала в човека, с когото искаш да осъществиш контакт. Трябва само да бъде заведена на мястото, където е починал и тогава… — Ноъл размаха ръце във въздуха, имитирайки магическа трансформация. — Но ако не искаш, няма да го правим. Както вече казах, на мен ми стига ходенето на гробището и разговорите. Действа успокояващо.

Ариа сплете пръсти на корема си.