Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Но ходенето на гробищата няма да ми даде отговори. Едва ли Али ще тръгне да ми отговаря.

— Добре. — Ноъл остави питието си на нощното шкафче, извади мобилния си телефон и прегледа контактите си. — Съгласна ли си да се обадя на жената и да й кажа, че искам да се срещнем утре вечерта? Мога да дойда да те взема и двамата ще отидем в задния двор на Али.

— Чакай. — Ариа се изправи и пружините на матрака изскърцаха. — В задния двор на Али?

Ноъл кимна.

— Трябва да идем на мястото, където е умрял човекът. Такова е изискването.

Ръцете на Ариа изтръпнаха. Изведнъж й се стори, че температурата в стаята пада с поне десет градуса. Мисълта да застане до полуизкопаната яма, където Али беше намерена, я смрази до кости. Толкова силно ли искаше да говори с духа на Али?

В същото време дълбоко в себе си чувстваше, че Али иска да й каже нещо важно и нейно задължение беше да я изслуша.

— Добре. — Ариа погледна през прозореца към месечината, която висеше над дърветата. — Ще го направя. — Тя кръстоса крака. — Благодаря ти, че ми помагаш с това. И че ме измъкна от онази каша долу. И… — Тя си пое дълбоко дъх. — Изобщо, благодаря ти, че си толкова мил с мен.

Ноъл я погледна изненадано.

— Че защо да не съм мил с теб?

— Защото… — Гласът й секна изведнъж. Защото си типичното роузуудско момче , се канеше да каже тя, но се спря. Вече не беше сигурна какво точно означава това.

Двамата се умълчаха. Накрая, неспособна да се сдържа повече, тя се наведе към него и го целуна. Кожата му миришеше на хлор от водата в джакузито, а устните му имаха вкус на дъвка. Ариа затвори очи, забравяйки за миг къде се намира. Когато ги отвори, Ноъл все още седеше там и й се усмихваше така, сякаш години наред беше очаквал от нея да направи точно това.

Петък сутринта Спенсър седеше до кухненската маса и режеше ябълка в купата с димяща овесена каша. Работниците в двора бяха започнали от рано сутринта — събираха изгорелите дървета от гората и ги товареха в един продълговат зелен контейнер. Полицейският фотограф стоеше близо до хамбара и правеше снимки с високотехнологичната си цифрова камера.

Телефонът иззвъня. Когато Спенсър вдигна слушалката на деривата в кухнята, в ухото й прозвуча дрезгав глас.

— С госпожица Хейстингс ли разговарям?

— Аха — заекна Спенсър, хваната неподготвена.

Жената заговори бързо и отсечено.

— Казвам се Ана Никълс. Репортер съм в MSNBC. Бихте ли желали да коментирате онова, което сте видели миналата седмица в гората?

Спенсър се напрегна.

— Не. Моля ви, оставете ме на мира.

— Можете ли да потвърдите слуховете, че всъщност сте искали да станете лидер на групата? Може би раздразнението ви от госпожица Дилорентис е взело връх и вие случайно… сте направили нещо. На всички се случва.

Спенсър стисна слушалката толкова силно, че без да иска натисна няколко бутона. Те се разписукаха в ухото й.

— Какво намеквате?

— Нищо, нищо! — Репортерката спря за миг и промърмори нещо на някого.

Спенсър затвори рязко телефона, цялата разтреперана. Беше толкова изтощена емоционално, че през следващите няколко минути можеше само да гледа втренчено светещите червени бутони на микровълновата печка в кухнята.

Защо продължаваха да я търсят? Защо тези репортери продължаваха да ровят наоколо, за да разберат дали тя може да има нещо общо със смъртта на Али? Алисън беше най-добрата й приятелка. Ами Иън? Нима полицията не смяташе вече, че той е виновен? Или пък човекът, който се опита да ги опече в гората. Как може никой да не разбира, че в тази история те са жертви, също като Али!

Затръшна се врата и Спенсър се изправи рязко. От пералното помещение се разнесоха гласове и тя застина, заслушана в тях.

— По-добре не й казвай — чу се гласът на госпожа Хейстингс.

— Но, мамо — прошепна в отговор Мелиса. — Според мен тя вече знае .

Вратата на кухнята се отвори и Спенсър отскочи към кухненския плот, имитирайки безразличие. Майка й се връщаше от сутрешната си разходка и водеше на каишка двата лабрадудъла. Тогава Спенсър чу вратата на пералното помещение да се затваря и видя Мелиса да заобикаля къщата в посока към автомобилната алея. Госпожа Хейстингс пусна кучетата и остави каишките им на плота.

— Здрасти, Спенс! — каза тя с преувеличено жизнерадостен глас, сякаш се опитваше с всички сили да изглежда безгрижна и весела. — Ела да видиш каква чанта си купих от мола снощи. Пролетната линия на Кейт Спейд е великолепна .