Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Спенсър не можа да отговори нищо. Крайниците й трепереха, а стомахът й се беше свил на топка.

— Мамо? — попита тя с разтреперан глас. — За какво си шепнехте двете с Мелиса?

Госпожа Хейстингс се обърна рязко към кафе машината и си наля чаша кафе.

— О, нищо важно. Разни неща за къщата й в града.

Телефонът отново иззвъня, но този път Спенсър дори не помръдна. Майка й погледна към телефона, после към Спенсър, но също не го вдигна. След като се включи телефонният секретар, тя сложи ръка на рамото на дъщеря си.

— Добре ли си?

Поток от думи изпълни съзнанието на Спенсър, но накрая тя рече само:

— Да, мамо. Добре съм.

— Сигурна ли си, че не искаш да поговорим за това? — Госпожа Хейстингс сви идеално оформените си вежди.

Спенсър се извърна. Искаше да разговаря с майка си за толкова много неща, но като че ли всички теми бяха табу. Защо никога не й бяха казали, че нейният баща и бащата на Али са учили заедно в Йейл? Това имаше ли нещо общо с неприязънта, която госпожа Хейстингс изпитваше към Али? През цялото време, докато родителите на Али живееха тук, двете семейства бяха поддържали хладни отношения, държаха се като непознати. Всъщност, когато в трети клас Спенсър обяви, че в съседната къща се е нанесло момиче на нейната възраст и тя иска да отиде да се запознае, баща й я хвана за ръката и каза:

— Нека ги оставим да се настанят да свикнат.

След това, когато Али избра Спенсър за своя най-добра приятелка, родителите й като че ли… е, не бяха разстроени, но госпожа Хейстингс не окуражаваше Спенсър да кани Али на вечеря, както постъпваше обикновено с останалите й приятелки. Тогава Спенсър смяташе просто, че родителите й завиждат — тя си мислеше, че всички се стремяха да спечелят вниманието на Али, дори възрастните. Но очевидно майка й смяташе, че приятелството й с Али не е здравословно.

Алисън сигурно също не знаеше, че бащите им са учили заедно в Йейл — иначе със сигурност щеше да го спомене. Но за сметка на това правеше доста язвителни коментари за родителите на Спенсър. Нашите смятат, че родителите ти са големи фукльовци. Наистина ли ви трябва още една стая към къщата ? А към края на приятелството им Али беше започнала да задава много въпроси за бащата на Спенсър с изпълнен с презрение тон. Защо баща ти облича такива гейски прилепнали дрехи, когато ходи да кара колело? Защо баща ти продължава да нарича майка си „момче“? Пфу ! „Никога няма да бъдат поканени на партитата, които моето семейство ще организира в градината“ — беше казала Али дни, преди да изчезне. И като се имаше предвид как се развиваха отношенията им, тя можеше със същия успех да добави — нито пък ти .

Спенсър искаше да попита майка си защо семействата им се преструваха, че не се познават. Струва ти се невероятно? Защо не прегледаш отново диска на баща си… започни с Дж.

Ръцете й се разтрепериха. Ами ако А. се будалкаше с нея? Нещата с майка й най-после се нормализираха. Андрю беше прав. Защо да разклаща лодката, преди да е събрала всичката нужна информация?

— Отивам горе за малко — промърмори тя на майка си.

— Добре, но после слез, за да ти покажа какво съм купила! — изчурулика госпожа Хейстингс.

От банята на втория етаж се разнасяше миризма на „Фантастик“ и лавандулов сапун. Спенсър отвори вратата на спалнята си и включи новия лаптоп „Макбук про“, който родителите й бяха купили наскоро; старият й компютър се беше счупил предишната седмица, а лаптопът, който Мелиса й беше дала на заем, беше изгорял в пожара. Тя вкара в него диска, на който беше копирала информацията от компютъра на баща си, когато се опитваше да разбере дали е била осиновена. Лаптопът изпиука и зажужа.

Тя погледна през прозореца. Небето беше мътно сиво. Спенсър виждаше само върха на изгорялата вятърна мелница и съсипания хамбар. После погледна към алеята пред къщата им. Камионът на водопроводчика отново беше паркиран пред дома на семейство Кавана. Един кльощав русоляв тип, облечен с мръсен избелял работен комбинезон, излезе от къщата и запали цигара. В същото време навън излезе и Джена Кавана. Водопроводчикът я проследи с поглед, докато тя се придвижваше заедно с кучето си водач към лексъса на госпожа Кавана. Той вдигна ръка, за да избърше устните си и тогава Спенсър забеляза златния му зъб.

Компютърът й изпиука и тя се обърна към екрана. Дискът се беше заредил. Спенсър кликна върху папката с надпис „татко“. И естествено, вътре видя папка „ДЖ“, в която имаше два документа.