Сара Шепард - Никога не казвай никога

Ема погледна към телефона на Сътън. Вярно, там имаше шест есемеса и пропуснати обаждания от Итън. Не ги беше забелязала преди — беше й твърде забавно с приятелките на Сътън, които разкрасяваха Габи и Лили, пиеха кафе ликьор „Калуа“, играеха „Дене Дене Ревълюшън“ и разбира се, посвещаваха Габи и Лили в „Играта на лъжи“.

— Бях заета — отвърна тя с твърда нотка в гласа. — Реших, че и ти си зает.

Итън сви рамене и отвори уста, но Ема протегна ръка да го спре.

— Преди да кажеш каквото и да било, искам да знаеш, че не са Габи и Лили. Въобще не са тези, за които ги мислех. — Тя се стараеше да използва „аз“ вместо „ние“, сякаш това бе единствено нейно разследване, а не на двамата.

Итън се намръщи.

— Какво се случи?

Ема си пое дълбоко дъх и му разказа всичко.

— Беше просто номер — завърши тя. — Габи и Лили наистина са се ядосали заради припадъка, но те не са убийците на Сътън. Просто са искали да станат част от „Играта на лъжи“.

Итън се облегна на вратата на колата си. Няколко къщи по-нататък едно куче нададе самотен вой.

— Освен това не са пуснали прожектора върху главата ми — продължи Ема, потръпвайки при спомена. — Мисля, че го е направил истинският убиец на Сътън.

— Но Габи и Лили отговаряха идеално на профила. Ти сама каза, че Лили се е качила горе, за да си вземе телефона точно преди да падне прожекторът.

Ема сви рамене.

— Може би убиецът също го е забелязал и се е надявал, че ще заподозра Габи и Лили заради онова, което Сътън им е причинила. — Тя присви очи при мисълта, че беше клъвнала на примамката. Макар падането на Габи да беше фалшиво, макар всичко да беше уловка, Ема пак тропна ядосано с крак. Ами ако нещо се беше объркало и силното блъсване наистина я беше запратило в пропастта? Никога не се беше чувствала толкова безсилна.

Итън се размърда и се изкашля в юмрука си.

— Причината да поискам да се срещна с теб е, че Сам ми каза нещо много… странно. Към края на бала, когато всичко й дотегна, тя ме попита как така съм се захванал с момиче като Сътън. Каза ми: „Чух, че Сътън Мърсър без малко да убие някого с колата си“.

— Какво? — сепна се Ема. — Кого?

— Не знам. Тя не ми каза. Или може би просто не знаеше.

Ема присви очи.

— Ти чувал ли си за нещо такова?

Итън сви рамене.

— Може да не е вярно.

Сърцето на Ема се разтупка. Кого без малко не е убила с колата си Сътън — и кога? Как може да не е разбрала нещо толкова важно?

— Може и да е вярно — рече колебливо тя. — Онзи ден отидох до полицейския паркинг, за да прибера колата на Сътън… но тя не беше там. Сътън я е прибрала… на трийсет и първи.

— Денят, когато е умряла? — Адамовата ябълка на Итън подскочи нервно.

— Да. Никоя от приятелките на Сътън не знаеше, че си е взела колата. — Ема вдигна косата си на кок. — Ами ако е имала причина да не казва на никого? Може би слухът, че едва не е убила някого с колата си, е истина. Може би наистина се е опитала да прегази някого на трийсет и първи.

— Чакай, чакай! — Итън размаха ръце. — Не бързай да си правиш изводи. Сътън не беше най-милото момиче на света, но не беше и убийца.

— Да — исках да добавя аз. Как може Ема да си помисли, че ще прегазя човек и ще избягам?

Ема въздъхна дълбоко. Може би просто имаше развинтено въображение.

— И все пак — каза тя — трябва да намерим колата на Сътън. Трябва да разгадаем това.

— Значи отново сме „ние“? — попита Итън, усмихвайки се. — Все пак ще ме допуснеш в това разследване?

Ема извърна глава и се загледа в далечината.

— Така мисля. — Но в нея продължаваше да пулсира смущението и обидата от това, че бе отхвърлена. Точно това винаги й беше пречило да се сближи твърде много с някого: смесените сигнали, неразбраните жестове, силните чувства, че идва нещо голямо. Колко по-лесно беше да се отърве от всичко това. Така предотвратяваше болката.

— Извинявам се заради Сам — каза Итън, разчитайки мислите й. — Но тя наистина е просто приятел.

— Не ме интересува — отвърна бързо Ема, опитвайки се да изглежда искрена.

— Ами, аз всъщност искам да те интересува. — Гласът му секна. — Искам да кажа, да знаеш, че не сме двойка.

— Можеш да излизаш с когото поискаш. А и тя очевидно те харесва.

Итън се засмя развеселено.

— Едва ли ще ме харесва толкова след тази вечер. През цялото време задавах въпроси за теб, опитвах се да те избягвам, после дойдох да говорим на паркинга, после се побърках от притеснения дали си добре.

Ема потрепна при спомена.

— Да, но когато тя дойде да те търси, веднага скочи като опарен. И ме заряза.