Сара Шепард: Никога не казвай никога

Най-накрая Ема се прокашля.

— Знам, че съм казвала, че в клуба „Игра на лъжи“ има място само за четирима души, но според мен можем да направим изключение.

— Дори две изключения — додаде Шарлът.

Лоръл кимна.

Близначките Туитър запляскаха с ръце и започнаха да подскачат от радост, все едно бяха спечелили „Американски идол“.

— Знаехме си! Знаехме си, че ще ни приемете!

— Предполагам, че сега ни чака церемония по посвещаването — обяви Шарлът. — Официалното ви приемане в „Играта на лъжи“.

— Ще трябва да си изберете титли — каза Мадлин. — Аз съм Императрицата на стила, Сътън е Изпълнителен президент и Примадона.

— Аз искам да бъда Господарката на Грандиозността — обади се веднага Габи, сякаш от доста време го беше обмисляла.

— Аз ще бъда Върховната Принцеса — пропя Лили.

— Има и един куп правила — каза Шарлът. — Които включват никакво лъжене по време на игрите „Никога-никога“ и „Две истини и една лъжа“. — Тя се изкашля в шепата си, произнасяйки едновременно с това името на Габи.

— Не съм лъгала! — възрази Габи. — Казах две истини! Лъжата беше за трупа. Никога не бих докоснала нищо мъртво! — Тя потрепери.

Мадлин се размърда.

— Значи сте излъгали на конкурса за придворни дами?

Лили изписка смутено, но Габи просто сви рамене.

— Виновни. Хакнахме сайта и гласувахме сами за себе си стотици пъти. Казах ви, мацки, по-умни сме, отколкото ни мислите.

— Май е така. — Ема метна раницата си на рамо. — Не знам за вас, но на мен нещо не ми се къмпингува тази вечер. Мисля, че горещите извори ще ни почакат още някой друг ден.

— Да се махаме от тази шантава планина. — Мадлин грабна фенерчето на Габи и освети пътеката. — Нали знаете обратния път?

— Но разбира се! — пропя Габи.

Когато започнаха да се изкачват нагоре, Ема изведнъж се сети нещо. Тя дръпна Габи настрани.

— Това беше страхотен номер. Но, ъъъ, следващия път недей да режеш прожекторите толкова близо до главата ми, става ли?

Габи се спря. Дори в тъмното Ема можеше да види как на лицето й се изписва ужас.

— Имаш предвид случката в залата ли? Не бяхме ние! Боже, Сътън! Ние не сме побъркани!

След това тя отново тръгна пред Ема, размахвайки вързаната си на конска опашка коса.

Ема остана неподвижна за миг, разтърсена до мозъка на костите си. Разбира се, че Лили и Габи не бяха отрязали прожектора. Някой друг го беше направил. Моят убиец.

Бзззт. Бзззт.

Ема отвори очи и се огледа. Лежеше в спален чувал на пода в дневната на семейство Мърсър. Телевизорът със спрян звук примигваше, по масата бяха разхвърляни торбички и кутийки с тайландска храна, а по пода лежаха няколко броя на „Ю Ес Уийкли“ и „Лайф енд Стайл“. Електронният часовник показваше 2:46 сутринта. До нея спяха Шарлът, Мадлин и Лоръл, а Габи и Лили се бяха свили край камината, стиснали здраво в ръце новичките си членски карти в клуба „Игра на лъжи“.

Бзззт.

Телефонът на Сътън примигна до възглавницата на Ема. На екрана пишеше ИТЪН ЛАНДРИ. Ема веднага застана нащрек. Измъкна се от спалния чувал и излезе на пръсти в коридора. Къщата беше тъмна и зловещо тиха, единственият звук беше тиктакането на часовника във фоайето.

— Ало? — прошепна тя в телефона.

— Къде си? — извика Итън от другата страна. — Цяла нощ се опитвам да се свържа с теб!

— А?

— Не получи ли съобщенията ми? — Итън звучеше задъхано, сякаш беше тичал. — Трябва да говоря с теб!

О, сега искаш да говориш с мен, помисли си Ема, поглеждайки през прозореца. На завоя беше спряла познатата червена кола. Тя пусна завесата и подръпна тениската си надолу, за да покрие коремчето си.

— Пред къщата ли си?

Последва пауза. После Итън въздъхна.

— Да. Минах наблизо и видях колата на Мадлин пред вас. Можеш ли да излезеш?

Ема не знаеше как да приеме присъствието на Итън пред дома на семейство Мърсър посред нощ. Ако беше някой друг, сигурно щеше да си помисли, че я следи. Поне този път беше използвал телефона си, вместо камъчета.

— Часът е три сутринта — рече тя с леден глас.

— Моля те!

Ема прокара пръсти по ръба на купата, която беше поставена върху масичката в коридора.

— Не знам…

— Моля те, Ема?

Главата й започна да пулсира. Мускулите я боляха от катеренето в пещерата. Точно в този момент нямаше никакви сили да се прави на недостъпна.

— Хубаво.

Когато Ема се появи в двора, светлината в колата на Итън угасна.

— Защо не отговаряше на обажданията ми? — попита той, когато тя стигна до тротоара.