Кели Фейвър: Лъжи

— Ксавие не е този, за когото го мислиш. Много го бива да се преструва на такъв, какъвто не е.

— Колко забавно, каза същото и за теб — отвърна тя, като повдигна вежда.

Изражението на Кълън се промени. Веждите му се свъсиха, а очите му се съсредоточиха. Ноздрите му се разшириха.

— Така ли? — промърмори, приближавайки се по-близо.

Устните му бяха достатъчно близо, за да я целуне. Айви можеше да види всяка пора на лицето му, а стоманените му очи се взираха в нея само от няколко сантиметра.

— Да — потвърди тя. Задъхваше се, а краката й трепереха. — Каза, че имаш големи тайни. Много големи.

Кълън килна глава настрани.

— А ти какво мислиш, Айви? Вярваш ли, че крия големи, ужасни тайни?

Едва можеше да проговори, но кимна и каза немощно:

— Да.

— Хубаво — изрече той и издаде челюст напред. — Тогава няма да се налага да се преструваме, че съм Господин-малка-къщичка-с-бяла-оградка. Или принц Чаровен.

— Какъв си тогава?

— Аз съм Големият лош вълк — изръмжа и я целуна яростно. Коленете й омекнаха и тя едва сдържа вълнението си.

Да, помисли си. Да. Да. Точно така. Моля. Моля.

Целуна я, езикът му се преплете в нейния, покорявайки го, докато устните му завладяваха нейните с чиста, нежна и влажна чувственост. Айви се разтапяше. Той беше така мек и така твърд едновременно.

Зачуди се как нещо можеше да е също толкова хубаво и в същото време толкова лошо?

Кълън се пресегна, сграбчи ризата й за яката и я разкъса. Копчетата полетяха и се разпиляха по пода, търкулвайки се тук и там.

Ризата й се разтвори и откри гърдите и тънкия й дантелен сутиен.

Дишаше учестено, когато силните ръце на Кълън обхванаха гърдите й през сутиена и ги стиснаха достатъчно силно, че да я накара да изстене.

Целуна я отново, след което се откъсна от нея.

— Обядва с него вместо с мен? Да не си просиш наказание?

— Казах ти… — започна тя, но си спомни как трябваше да се държи, когато ръката му сграбчи силно дупето й и стисна плътта. — Сър… — допълни. — Съжалявам.

— Падни на шибаните си колене — нареди той, а ноздрите му отново се разшириха.

Тя кимна, захапа долната си устна и бавно приклекна върху студените плочки.

Колко дълго щяха да останат тук, преди хората да започнат да удрят по вратата?

Какво щеше да прави с нея?

Тя погледна нагоре към него неспокойна, но също така изпълнена с адреналин, когато го видя да се извисява над нея, леко разкрачил крака.

На лицето му се появи лека усмивка.

— Очевидно беше гладна — каза Кълън. — А аз прекъснах обяда ти, затова сигурно умираш от глад.

— Малко… Да, сър… — изрече.

— Хубаво, тогава — каза той с ръце на бедрата. — Ще напълня устата ти, за да не усетиш глад до края на деня.

Не можеше да повярва на думите му. Айви просто го зяпаше, тъй като не беше сигурна дали има предвид това, което мислеше тя.

— Какво искаш да кажеш? — изписка тя.

— Използвай въображението си — усмихна се той едва доловимо.

— Сър, аз никога… никога не съм го правила досега.

— Искаш да ми кажеш, че не само си девствена…

— Вече не, господин Кълън — напомни му, а бузите й пламнаха.

Очите му проблеснаха.

— Беше девствена и също така никога не си поемала мъж в устата си?

— Никога — призна тя. Чувстваше се засрамена. Щеше ли да се обърне и да избяга отново.

Кълън поклати глава невярващо.

— Ще се научиш от най-добрият тогава. Можеше и да е по-зле. — Той кимна към нея. — Изкарай си циците.

Тя затаи дъх. Сърцето й биеше толкова силно, че имаше чувството, че ще се пръсне.

Извади гърдите си от сутиена и когато повдигна поглед, за да види това ли е, което бе искал, очите му бяха приковани към бюста й, а ноздрите му пламтяха.

— Така добре ли е, сър? — попита.

— Много добре — прошепна той. — Но това е само началото. Сега искам да свалиш ципа на панталона ми — каза с нисък и дрезгав глас.

Айви можеше да види издутината в панталона му и знаеше, че трябва да е твърд като камък. Щеше ли да се справи с него? Пенисът му беше голям, а досега не беше поемала нито един в устата си.

Ами ако не се справеше?

— Нямам цял ден — просъска той.

Тя клекна на пети и се придвижи близо до краката му. Лицето й беше на нивото на талията му и тя се вторачи в издутината отпред. Ръцете й се преместиха до ципа и бавно започнаха да го свалят надолу.

„Пенисът на Кълън Шарп е точно пред очите ми. Ако някой научи какво правим в момента… някой от фирмата… никога няма да повярват.

Та самата аз не мога да повярвам.“