Кели Фейвър - Лъжи

— Да не би да предпочиташ да вървиш с отворена риза?

— Ако не беше изтръгнал копчетата, сега нямаше да се притеснявам за това — изрече тя, като се качи в лимузината, а Кълън я последва.

— А ако не се бе срещнала с Ксавие зад гърба ми, нямаше да имам причина да го направя. Но ето ни къде сме. За всяко действие си има равносилни или противоположни последствия — усмихна се Кълън, като седна до нея на задната седалка.

— Накъде, господин Шарп? — попита шофьорът.

— „Ла бел ви“ — отвърна Кълън с безупречен френски акцент.

— Какво е това?

— Ще разбереш скоро — каза Кълън, потупвайки я по крака. Ръката му остана върху горната част на бедрото й и Айви усети как се възбужда отново.

Чувството на пръстите му върху крака й, затопляйки кожата й и изпращайки трепети нагоре-надолу по бедрото й…

— Не мога да се отпусна, като не знам какво става — настоя тя, опитвайки се да се съвземе. — Трябва да се върна на работа. Ема ще ме убие.

— Аз ще се оправям с Ема — каза Кълън, задържайки ръката си върху бедрото й. Погледна я с блеснали очи. — Толкова си притеснена да не сгафиш нещо на работа, когато това, за което трябва да се притесняваш, е да не се забъркаш в неприятност с мен.

Ръката му стисна меката плът в горната част на бедрото й, след което се плъзна под полата й.

Тя я избута и кръстоса крака.

— А ти трябва да се притесняваш да не ни хванат. Да не би да искаш всеки на Земята да разбере?

— Може би да — усмихна се той.

Разкриваше й някаква игрива страна от себе си, която остави Айви в шок. Защо се държеше така? Както винаги нямаше никаква идея какви ги вършеше Кълън.

— Не съм сигурна, че го мислиш наистина — въздъхна Айви. — Мисля, че за теб това е просто една голяма игра.

— Мога да ти кажа, че приемам всичко напълно сериозно. Дори игрите.

— Значи е игра. Призна си.

Усмивката му се разшири.

— Не съм казвал такова нещо. Ти си извади това заключение.

Тя завъртя очи.

— Игра е. Ако ме вземаше насериозно, щеше да ме включваш в някои неща. Щеше да ми кажеш едно или две неща за живота си.

Очите на Кълън помръкнаха.

— Това е твое мнение и си права за себе си.

— О, благодаря.

— И все пак грешиш — допълни той. Приведе се към нея и притисна устни към нейните, докато ръцете му бяха на бедрата й и ги разтваряха.

Отначало се съпротивляваше, но след това му позволи да се притисне между тях. Гърдите му се допряха в нейните, а езикът му нахлу в устата й така, сякаш се опитваше да я маркира като своя.

Айви простена гърлено.

Тогава той се отдръпна, облегна се назад на мястото си и оправи вратовръзката си, когато колата намали пред една витрина, над която имаше табела „Ла бел ви“.

— Пристигнахме — каза Кълън и повдигна вежда.

Айви видя манекени с най-различни видове дрехи, изложени на витрините.

Беше френски бутик.

— Защо сме тук? Да си купя нова риза ли?

Кълън въздъхна.

— Айви, защо не опиташ поне веднъж да ме последваш, без да задаваш въпроси. Обещавам, че всичко ще ти се разясни. — Той хвана ръката й, отвори вратата и й помогна да излезе.

Тя се смееше тихо въпреки раздразнението си. Кълън Шарп беше най-вбесяващият човек, който беше срещала, но някак си й бе влязъл под кожата.

Когато влязоха в магазина, жена на средна възраст с червена коса и червени очила поздрави Кълън с възторжена прегръдка и целувки по двете бузи. Започнаха да разговарят на френски и Айви беше шокирана да чуе как Кълън говореше плавно и дори се смееше с жената. След малко жената се обърна и погледна към Айви, като свали леко очилата си надолу и я изгледа над тях. Кимна одобрително.

— Très bien — каза жената и кимна отново.

Обърна се на пети, плесна с ръце и повика строен мъж и младо момиче. Започна да ги инструктира бързо на френски, а те наблюдаваха Айви и кимаха.

Айви се обърна към Кълън.

— Какво, по дявол…

Той й направи знак да се успокои.

— Просто се отпусни и се наслаждавай, Айви.

— Кълън…

Погледът му се спря на нея, а челюстта му трепна.

— Недей да ми се противиш отново днес, Айви.

Тя затвори уста и се опита да се усмихне, когато служителите на бутика я заобгръщаха с шивашки метри, цъкаха с езици и заговориха на френски помежду си, докато я дърпаха и притискаха, сякаш беше пиле, което приготвяха за печене.

В крайна сметка я завлякоха в една съблекалня, където започнаха да носят най-различни облекла, които да пробва.

Айви им съдейства, въпреки че не се чувстваше много удобно, но знаеше, че Кълън Шарп щеше да я накара да направи това — ако не по един, то по друг начин.