Кели Фейвър - Лъжи

След около четиридесет и пет минути вече бе пробвала голямо разнообразие от рокли, поли, ризи и панталони, даже бикини и сутиени.

Всичко, разбира се, бе от изключително качество, но да бъде наблюдавана и коментирана за всичко, което бе облякла, от две жени и един мъж, които говорят на чужд език, беше повече от странно.

Особено за момиче като нея, което бе свикнало да пазарува в „Ти Джей Макс“ или „Джей Си Пени“, където щеше да бъде късметлийка, ако някой й предложеше да използва съблекалня, камо ли да се суети около нея и да търчи напред-назад с най-различни тоалети.

Ако се интересуваха от мнението на Айви, то не пролича по държанието им. Беше убедена, че можеха да говорят английски, но не й обелиха и дума.

Явно беше просто един жив манекен.

Най-накрая всичко приключи и червенокосата жена с червените очила й проговори на отличен английски.

— Трябва да носите това, когато излизате от магазина — каза за последните риза и панталони, които беше пробвала, и които носеше все още. — Онази риза и полата… — Жената направи физиономия и махна пренебрежително с пръст.

— Знам, копчетата се отскубнаха…

Жената се обърна и тръгна напред.

— Хайде, хайде — каза и отвори вратата на съблекалнята.

Айви излезе навън и видя, че Кълън е там и я чака. Когато я забеляза, очите му се разшириха и кимна одобрително. След това се обърна и заговори отново с французойката.

Носеха торби към касата, а те очевидно бяха пълни с дрехите, които Айви беше пробвала. Работниците все още сгъваха някои от нещата и ги прибираха в торбите, докато слабият мъж ги маркираше.

Когато жената остави Кълън, за да отиде до касата и да провери докъде са стигнали работниците й, Айви най-накрая получи вниманието на изпълнителния директор.

— Какво става тук? — прошепна тя.

— Не ти ли харесват дрехите? — попита той любопитен и може би малко разтревожен.

— Не, дрехите са добре… красиви са. Но защо ги маркират и ги слагат в торби? Нима ще купиш всичко това?

— Да, но не за теб — отвърна той със сериозно изражение. — Използвах те просто за модел.

Тя усети как стомахът й се сви и сведе глава.

— О! Е…

— Шегувам се, Айви — каза Кълън, хилейки се. — Всичко е за теб, разбира се.

Тя вдигна поглед към него.

— Това беше подъл номер.

— Просто си толкова наивна, че не можах да се спра.

— Не мога да приема всичко това. Сигурно струва хиляди долари.

Кълън погали брадичката й.

— Така действам аз — каза й.

— Значи правиш това всеки път с жените си? Затова ли познаваш собственичката толкова добре?

Той се засмя.

— Тя е стара приятелка. Съпругът й е лекар, който познавам от години.

— О! — възкликна Айви, чувствайки се глупаво.

— Трябва да ми вярваш — каза Кълън. — Вземам те много на сериозно.

Тя погледна към него и кимна, усещайки как пулсът й се ускорява. Да не би да се влюбваше в този мъж? Можеше ли да си позволи подобно нещо?

— Просто не съм свикнала с нищо от това. Нищичко.

Кълън кимна.

— Знам. — Усмихна й се леко. — Но най-добре започвай да свикваш. Не обичам да пестя за хората, за които съм загрижен. — Закрачи към предната част на бутика и извади портфейла си.

Айви остана там сама и изумена.

За които съм загрижен.

Кълън току-що призна, че го бе грижа за нея.

По-късно същият ден Айви се върна в кабинката си, чувствайки се замаяна от всичко, което се бе случило този следобед.

Кълън й бе обяснил, че има уговорена среща, когато я остави пред офиса, но каза, че ще се погрижи да доставят новите дрехи в апартамента й, за да не се налага да ги мъкне наоколо.

И явно беше писал на Ема Маркс, да я уведоми, че бе накрал Айви да свърши някои задачи и затова е отсъствала толкова време от работа.

Когато Айви седна отново на бюрото си, се почувства напълно смазана… но по хубав начин.

Явно в лудостта на Кълън имаше някакъв странен ред.

„Може би наистина трябва да започна да му се доверявам.“

Тя се усмихна на себе си и захапа устна, когато си спомни какво беше правил с нея само преди няколко часа в тоалетната на кафето. Изчерви се само при мисълта.

Всички бяха разбрали какво бяха правили — всички онези клиенти и служители. Беше достатъчно да я накара да се свлече под бюрото от срам.

Но от друга страна бе изключително секси.

Адски секси.

Усети как лицето й се изчерви и как зърната й се втвърдиха, когато си спомни как го бе смукала и го бе поемала целия в устата си.

Освен това, помисли си тя, беше признал, че го е грижа за мен.