Кели Фейвър - Лъжи

Така поне бе заявил.

Айви си пое дълбоко въздух и издиша. Без значение какво се бе случило, трябваше да се опита да свърши поне част от купчината с работа, която я очакваше, преди да приключи за деня.

Въведе паролата в компютъра си и продължи с вкарването на данни. След около десет минути работа разбра, че бе получила нов имейл.

Сигурно беше един от онези корпоративни имейли, които изпращаха до всички във фирмата. Или може би… просто може би… някаква малка бележка от Кълън?

Усмихна се, представяйки си подобно нещо. Надявайки се, че бе нещо от сорта, че искаше да я види отново по-късно тази нощ.

Айви отвори прозореца с имейли, надявайки се, че не е свързан с работата, а че е от Кълън.

Само че не беше нито едно от тези неща.

Имейлът беше от Ксавие Монроуз. Отначало помисли, че е шега, че най-вероятно Кълън се шегуваше с нея, като се представяше за неговия враг. Може би искаше да подложи верността й на изпитание.

Но веднага щом започна да чете съобщението, Айви разбра, че далеч не беше шега, защото Кълън никога нямаше да напише подобни неща.

Стомахът й се разбунтува, а в устата си усети изключително горчив вкус, когато прочете предупреждението на Ксавие.

„Айви,

надявам се нямаш нищо против, че ти изпращам това на служебния имейл. Това бе единственият контакт, който успях да открия, тъй като днес нямах възможност да поискам телефонния ти номер.

Ясно ми е, че между теб и Кълън има нещо, и нямам намерение да се намесвам. Но искам да знаеш нещо, защото не мисля, че е честно да бъдеш в неведение.

Особено не и когато това означава, че животът ти е под потенциална заплаха…

Това е сериозно обвинение и е напълно истинско. Мъжът, който е написал прикачения имейл (виж по-долу) е доктор в болницата, където Кълън Шарп е работил като неврохирург през последните десет години.

Приеми го както искаш. Изпращам ти го, защото мисля, че си добро и мило момиче, което е замесено неволно в тази каша.

Всичко добро, Айви. Ако някога се нуждаеш да поговориш с някой — насреща съм…“

Начало на прикаченото съобщение:

„Ксавие,

радвам се, че се свърза с мен. Тук е истинска лудница покрай изграждането на новата конструкция в болницата и навсякъде цари хаос.

Но отскоро съм зает с по-мрачни дела.

Пристигна нова информация, която хвърли светлина върху случая относно нашия «приятел», г-н Шарп. Няма смисъл да споменавам, че голяма част от това е строго секретно…

Случаят със смъртта на пациентката му не се забрави с времето, както се надявахме всички.

Семейството й се е намесило и правят разследване — влагайки много усилия. Убедени са, че смъртта й е била напълно предотвратима, и освен това, че не е била просто нелепа грешка на уморен хирург.

Родителите й са разбрали за романтичната връзка на Шарп с дъщеря им и изглежда са се докопали до обвинителните актове за домашно насилие, които са повдигнати срещу него.

Всичко ще се превърне в една огромна бъркотия, необратимо бедствие за болницата и най-вероятно затвор за Ледения крал, ако някое от обвиненията излезе наяве.

Знаеш, че повечето от нас, които са пряко запознати със ситуацията, винаги са се съмнявали, но политиката и властта винаги намират начин да потулят въпросите.

Изглежда вече нещата не стоят така. Семейството й е решено да стигне до истината, а и е изключително богато. Имам усещането, че нашият приятел ще си навлече много големи неприятности.

Но може би един убиец заслужава точно това.

Всичко добро,

Фред Мартинс, главен хирург

Айви прочете имейла два пъти, сърцето й препусна, а главата й се замая, когато сериозността на съобщението я удари с пълна сила.

Авторът на имейла — който беше не друг, а главен хирург — всъщност бе нарекъл Кълън убиец.

Усети как по гръбнака й полазиха тръпки и как й става все по-студено и по-студено.

Сърцето й искаше просто да приеме всичко като слух, клюка или инсинуация. Но след това си спомни как Кълън беше реагирал, когато получи онези съдебни документи, и странния разговор, който беше дочула между него и мистериозната жена в онази сутрин.

Не знаеше дали двете неща бяха свързани, но Айви имаше ужасното чувство, че имейла на Ксавие може би съдържаше някаква истина.

Очите й се напълниха със сълзи и тя се обърна в стола си, искайки да избяга в тоалетната, за да се наплаче на спокойствие.

Само че, блокирал изхода на кабинката й, стоеше не кой да е друг, а Лукас. А по вида на лицето му Айви знаеше, че бе стоял зад нея и бе прочел всичко над рамото й.