Кели Фейвър: Лъжи

Тя избута стола си назад, мина покрай загадъчния изпълнителен директор и излезе бързо от ресторанта.

— Не е за вярване — промърмори Айви, като мина през изхода и продължи напред. Не погледна назад.

— Спри! — дочу ясната му команда само на няколко крачки зад себе си.

— Не — отвърна тя, отказвайки да го погледне.

Изведнъж ръката му я стисна малко над лакътя и тя спря. Причината не беше в силата му, а по-скоро шокиращото усещане на ръката му върху тялото й. Тя затаи дъх и усети как зърната й се втвърдяват.

— Айви — каза той, заставайки зад нея. Сега устата му беше близо до ухото й. — На ъгъла отсреща има кафене. Искам да влезеш вътре, да отидеш в тоалетната и да изчакаш там.

— Какво?

— Направи го! — Той пусна ръката й.

Веднага щом я освободи от хватката си, Айви знаеше, че може да прави каквото поиска. Възможностите бяха ясни. Можеше да продължи напред, да подмине кафенето и да го изхвърли от живота си.

Или можеше да влезе в кафенето и да направи каквото й беше казал и… нещо друго щеше да се случи.

Усещаше вътрешностите си размекнати и развълнувани и всичко около нея изведнъж стана изключително ясно. Сякаш досега се бе намирала в някакъв мрачен транс, обядвайки с Ксавие и водейки нормален разговор.

Сега се чувстваше жива. Нещо в действителност се случваше и тя можеше да усети как сърцето й изпомпва кръв, как ушите й възприемаха всички звуци от трафика и как носът й долавяше всеки мирис от ауспусите и храната от близките ресторанти.

Без да поглежда назад, Айви тръгна към кафенето и направи каквото й бе наредил. Влезе в препълненото помещение и се промуши между хората към дамската тоалетна. Преспокойно вътре можеше да има някой, но за щастие бе празна.

Нямаше отделни тоалетни за мъже и жени, затова влезе в единствената и заключи вратата, за да бъде сигурна, че никой нямаше да влезе преди Кълън.

Докато стоеше там, а сърцето й препускаше, се запита: „Наистина ли искаш да го направиш? Сигурна ли си, че това е добра идея?“.

Първият въпрос беше лесен. Да. Искаше да го направи. Сексуалното й привличане към Кълън Шарп беше твърде силно и вълнуващо, за да му устои. Вторият въпрос, обаче, не беше толкова лесен.

Беше ли добра идея? Очевидно не. Мъжът беше истинска неприятност, откъдето и да го погледнеш.

Айви се загледа в огледалото. Очите й бяха разширени, а лицето й зачервено. Пооправи косата си, опитвайки се да изглежда възможно най-добре.

На вратата се почука леко.

— Кой е? — попита тя.

Почука се отново, но този път по-силно. Знаеше, че трябва да е той, затова отвори вратата.

Кълън влетя вътре, затвори вратата и я заключи отново. Погледна към Айви, изгаряйки я с поглед, плъзгащ се нагоре-надолу по тялото й.

— Сега ще се опитваш да ме вбесяваш ли? — попита.

— Не — отвърна тя и поклати глава. — Обядът с Ксавие…

— Обадила си му се?

Тя поклати глава отново.

— Случи се така, че беше пред сградата, когато днес излязох да си взема обяд.

Изражението му помръкна.

— Просто се случи ей така — каза той внимателно, а челюстта му трепна.

— Не виждам защо те интересува толкова.

— Казах ти да стоиш далеч от него. Обясних ти, че е опасен. — Той се приближи до нея и тя успя да вдиша одеколона му, от което по гърба й полазиха тръпки.

Студените му сини очи я пронизваха чак до дъното на душата й.

— Искаш ме, само когато се страхуваш, че някой друг може да ме получи — каза, а очите й се напълниха със сълзи. Брадичката й затрепери. — Когато съм твоя, ме отблъскваш възможно най-далеч от себе си.

Кълън отново пристъпи към нея.

— Трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че ме е грижа за теб, Айви.

— Не виждам смисъл. Каза ми, че не си за мен, и че искаш да ме предпазиш от себе си.

Устните му се свиха.

— Не съм за теб, но не мога да стоя далеч.

— Е, последно какво? Трябва ли да стоя далеч от теб, или не?

— Разбира се, че трябва — въздъхна той, а ръката му се плъзна по бузата и после надолу към устата й. Пръстът му погали долната й устна, а очите му се впиха в нейните.

Коремът й се сви в очакване на още милувки. Искаше ръцете му да обходят тялото й, да докоснат всеки сантиметър от кожата й. Но тогава ръката му се отпусна встрани на тялото му и я лиши от топлината си.

— Нуждаеш се от лечение — каза тя, смеейки се на всичкото това безумие.

— Не аз се нуждая от лечение — отвърна Кълън. — А онзи идиот, с който обядва днес — той е истинска заплаха.

— О, хайде стига — изрече Айви и завъртя очи. — Преиграваш.